Войната (Смъртоносната игра на човечеството)

Част от проблема се корени в хиперрационалния затворен стил, характеризиращ по онова време мисленето в Корпорацията за изследване и развитие. Лицето на този стил е Херман Кан, автор на книгата, която се опитва да измести класиката на Клаузевиц „За войната“, самонадеяно озаглавена от своя автор „За термоядрената война“. „Не мога да разбера хората, които казват, че не ги интересува“ — отбелязва Херман Кан, продължавайки със своя хладнокръвен анализ, в който разпределя жертвите по милиони така, както нормален човек би разпределил яйцата по дузини. А в отговор на критиките, отправени към неговото хладнокръвие, той казва: „Да не би да предпочитате една приятна гореща грешка?!“. Други от колегите му, далеч по-чувствителни по отношение на ужаса, който анализират и планират, съвсем искрено си признават, че са били както интелектуално заинтригувани от сложността на ядреното военно планиране, така и изкушени от усещането за власт и отговорност, което върви заедно с него. Уилям Кауфман споделя, че веднъж подхлъзнал се в дълбоката, непрогледна пропаст на ядрената стратегия, „нямаше нищо по-лесно от това да бъдеш напълно погълнат от нея, да живееш, да ядеш и да дишаш тази материя всеки божи час от всеки божи ден“ — ала веднъж успял да се измъкне от тази сфери и да я зърне от разстояние, веднага прозрял нейната налудничавост и нереалност.197 Малко преди смъртта си през 1978 година Бърнард Броуди сподели с мен, че според него по-голямата част от идеите на цивилните стратези във връзка с ограничената ядрена война са били чисто и просто проява на върховен кариеризъм. Теорията за минималното възпиране — единственият логичен подход към ядрените оръжия, е била разработена и завършена само година след пускането на атомната бомба над Хирошима. Тя е била проста, изчерпателна и напълно неподатлива на фина настройка. Но следващите кандидати за работа в сферата на ядрената стратегия са изгаряли от нетърпение да си създадат репутация, като дадат и своя принос към теоретичната мисъл, което естествено довело до изобилие от „свръхчувствително жонглиране“ с основните постулати. По-нататък Броуди изтъкна, че най-добрият начин за тези амбициозни стратези и аналитици да пришпорят кариерата си, е бил да открият някаква „грешка“ в съществуващата теория за възпирането и да предложат съответните решения на проблема — решения, които задължително предпоставят подкрепата на някои властови кръгове във военната гилдия и/или интереси във военната индустрия, защото създаването на нови оръжия било задължителна част от тях. Бихме спестили истината, ако не кажем, че и той самият е изминал своята част от този път. Но докато си седеше в къщата с изглед към плажа на Санта Моника, в края на една действително забележителна кариера, той беше изпълнен с искрено съжаление за това свое отклонение.