Войната (Смъртоносната игра на човечеството)
- Автор: Дайър Гуин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната (Смъртоносната игра на човечеството)». Краткое содержание книги:
Войната има много лица — от схватките между примитивните племена, през тоталния погром на Първата и Втората световна война до конфликтите през последните 30 години и съвременния тероризъм. Пропълзява усещането за неумолима цикличност, за това, че историята се повтаря отново и отново.
Възможно ли е човечеството да преодолее инстинкта си да воюва и ще спечели ли своята война срещу войната?
Брилянтна история на войната, която изследва миналото на човечеството, за да можем да си представим едно по-различно бъдеще!
В началото на 80-те доктрината на Съединените щати за водене на ядрена война се превръща в подобие на барокова, самообвързваща се по сложност структура, чиято връзка с реалния свят е твърде отдалечена. Тя е точно толкова откъсната от реалността, колкото и екипажите в ракетните силози, които дават дълги дежурства в бетонните си бункери под земята.
Въпрос: Как бихте се почувствали, ако трябва да го направите наистина?
Отговор: Ами, толкова много са ни тренирали, а и всеки месец влизаме в подобни симулатори, че ако трябва наистина да изстреляме ядрени ракети, сигурно ще действаме машинално. В.: И въобще няма да мислите какво правите, така ли? О: Преди да натиснем спусъка, няма да има никакво време за размисъл.
В.: А след като го направите?
О: Тогава може би да, ще се замисля.
Разговор с командир на екипаж за изстрелване на междуконтинентални балистични
ракети „Минитмън“, база на ВВС „Уайтман“, 1982 г.
Дори и пилотите на бомбардировачи понякога са виждали горящите под тях градове (макар че не са различавали хората). Ала командирът на капсула за изстрелване на ракетите „Минитмън“ се намира на разстояние десет хиляди километра от целите. Приятният млад капитан от ВВС, който няма да разполага с време за мислене, докато не задейства бутона, който ще изпрати петдесет ядрени ракети към Съветския съюз, си дава ясна сметка за последиците, ала за него те са толкова отдалечени и хипотетични, че въображението му отказва да ги превърне в реалност. Основната причина, поради която той доброволно е подал молба за дежурства на подобни обекти — подобно на множество негови колеги — е, че скучните двадесет и четиричасови дежурства в капсулата му предоставят достатъчно време да се подготвя за вземане на магистърска степен по бизнес администрация чрез кореспондентски курс.
Той е облечен в безупречно изгладена униформа, носи нашивки със светкавици, а на джоба му се чете надписа „боен екипаж“, въпреки че няма нищо общо с традиционния образ на воина. Работата му напомня много повече на тази на дежурния инженер в някоя водноелектрическа централа, а дори така нареченото изстрелване на ракетите — „отиването на война“, както го наричат момчетата помежду си — би изискало много по-малка доза инициативност и действия, отколкото задълженията на инженера покрай водната турбина. „Учат ни да реагираме автоматично, така че ние не сме активна част от процеса по вземане на решенията. Ние изпълняваме заповедите, които получаваме, посредством съобщенията, които достигат до нас, а за разсъждение ни остава време едва след като сме направили всичко, което се е изисквало от нас.“
Десетки хиляди чисти и спретнати мъже като него са държали пръстите си на някой ядрен спусък по време на Студената война. Нито един от тях няма кой знае какво особено типично военно излъчване в сравнение, например, с професионалния пехотинец, но пък и самата ядрена война няма особено голям военен характер в точния смисъл на думата. В началото на 80-те години всички ядрени сили успяват да съберат общо над две хиляди и петстотин наземно базирани балистични ракети, над хиляда балистични бомби на борда на подводниците си и хиляди бойни самолети, пригодени да носят ядрени бомби, плюс крилати ракети за изстрелване от суша, вода и въздух, и пълно бойно снаряжение от полеви ядрени оръжия, вариращи до двадесет и деветкилограмови преносими атомни експлозиви, предназначени за внасяне дълбоко в тила на врага от екипи коман-доси. Големите ракети са в състояние да носят безброй отделни ядрени бойни глави, а общият брой на ядрените бойни глави в света е над петдесет хиляди. По време на първия мандат на президента Роналд Рейгън от 1981 до 1984 само в Съединените щати на ден се произвеждат по осем нови ядрени бойни глави (макар че много от тях са преработени остарели бойни глави).
Администрацията на Рейгън се преструва на по-радикална в желанието си да се изправи очи в очи със Съветския съюз, но по отношение на ядрената си политика поема щафетата от Картър. В указанията си от 1982 година министърът на отбраната Каспър Уайнбъргър говори открито за необходимостта от американски ядрени сили, които да могат „да надделеят и да бъдат в състояние да принудят Съветския съюз да се стреми към бързо прекратяване на бойните действия, при условия, изгодни за САЩ… дори и в случай на продължителна война“. В наново ревизирания оперативен план SIOP-6 министърът поставя още по-голямо ударение на концепцията за пряко нападение над съветското държавно ръководство, а ветеранът-ана-литик Андрю Маршал, който оглавява групата по преработката на този план, дори говори за нарочно проточване на ядрената война, при което противниците биха могли да изстрелват ядрени ракети един срещу друг на интервали от приблизително шест месеца.212
212
Herken, op.cit, 320-22; Kaplan, op. cit, 387. У