Войната (Смъртоносната игра на човечеството)
- Автор: Дайър Гуин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната (Смъртоносната игра на човечеството)». Краткое содержание книги:
Войната има много лица — от схватките между примитивните племена, през тоталния погром на Първата и Втората световна война до конфликтите през последните 30 години и съвременния тероризъм. Пропълзява усещането за неумолима цикличност, за това, че историята се повтаря отново и отново.
Възможно ли е човечеството да преодолее инстинкта си да воюва и ще спечели ли своята война срещу войната?
Брилянтна история на войната, която изследва миналото на човечеството, за да можем да си представим едно по-различно бъдеще!
Съветският лидер Юрий Андропов, 1983 г.215
Не безобидната реторика на Роналд Рейгън за „империята на злото“ плаши Съветите, а конфронтационната ядрена политика, която провежда твърдолинейният му министър на отбраната Каспър Уайнбъргър и всички привърженици на разгарянето на Студената война около него. Най-опасното на тази конфронтация, според тях, е, че тя би могла да се превърне в прът в колелата на обещаващия развой на политическите събития в Съветския съюз, където вече е започната поредица от реформи, предизвикани от смъртта на дългогодишния диктатор Леонид Брежнев през 1982 година.
От края на 60-те години насам СССР на практика не се радва на особено голям икономически ръст на развитие (въпреки всичките тонове бетон, които са излети). След първите си дни на почти безплатна работна ръка, прииждаща от селата в градовете, икономическата и политическа система на комунизма се оказва неспособна за създаде условия за по-нататъшен растеж и при всички обстоятелства би се срутила под товара по поддържане на глобална стратегическа конфронтация със САЩ, било през 80-те или 90-те, независимо какво правят или не правят сменящите се администрации във Вашингтон. Всъщност, отправната точка на опитите на Съветския съюз за реформи е рязкото спадане на цените на нефта след 1981 година — внезапно основният валутен източник на страната се срива, и по чисто съвпадение точно тогава умира и Брежнев.
В стремежа си да предотврати неизбежния икономически срив на страната, политическото ръководство на СССР издига на най-високия си пост Юрий Андропов, ала за съжаление той най-неочаквано умира през 1983 година. След кратко връщане към старите порядки по времето на Константин Черненко, който също умира само след няколко месеца на този висок пост, през 1985 година на политическата сцена на Съветския съюз излиза друг реформатор — Михаил Горбачов. Първоначално реформите му касаят единствено икономическата сфера, но Горбачов бързо си дава сметка, че стагнацията има и политически измерения и затова полага основите на политическото отваряне на страната, което накрая довежда (за негово огромно съжаление) до гибелта на комунизма. Речите на Рейгън за „империята на злото“ и неговите бюджети за отбраната на практика нямат нищо общо с този развой на събитията. И все пак е трудно да си представим, че процесите на реформи, които накрая довеждат до освобождението на Източна Европа и до разпадането на СССР, щяха да успеят или дори, че Михаил Горбачов щеше да е жив, ако администрацията на Рейгън накрая не бе решила да укроти отявлената си враждебност към някогашния си най-голям враг. Имаме голям късмет, че все пак някой сред тях е решил да прояви здрав разум.
През ноември 1986 година, само година и нещо след идването на Михаил Горбачов на власт, избухва големият политически скандал „Иран-контри“. Става ясно, че членове от администрацията на Рейгън тайно са организирали продажбата на оръжия на Иран (въпреки че официално САЩ подкрепят Саддам Хюсеин във войната му срещу Иран), с цел да съберат пари за никарагуанските „Контри“, като по този начин нарушават забраната на Сената на САЩ, който е постановил отказ за поддръжка на тези партизански сили. Каспър Уайнбъргър и неговите хардлайнери автоматично са отстранени от постовете си (единадесет младши членове на администрацията накрая са осъдени за углавно престъпление), а социологическите проучвания показват, че само за един месец народното одобрение на Рейгън спада от 65 на 46% — най-резкият спад, преживяван от американски президент. Роналд Рейгън упорито повтаря, че не си спомня да е бил в течение на тази сделка, наречена „Иран-контри“, но после си дава сметка, че бързо трябва да смени основната тема. Единият от начините да го направи е като започне процес на помирение със Съветския съюз.
Въпреки честото си пренебрежение към детайлите Роналд Рейгън открай време е бил напълно искрен в желанието си да сложи край на заплахата от катастрофална ядрена война, която тежи над неговата страна и целия свят през по-голямата част от съзнателния му живот. Освен това той е категорично решен да бъде далеч по-радикален в преследването на тази цел, отколкото който и да било друг американски президент от Втората световна война насам. Но не винаги е пределно ясен как точно може да се постигне тази цел — по време на първата си официална среща с Горбачов през 1985 година той озадачава съветския президент с предложение за съвместна дейност, ако извънземните решат да ни нападнат, макар че неговата Стратегическа отбранителна инициатива по принцип е добронамерена. Хората, които стоят зад системата „Междузвездни войни“, търсят частична защита не за американските градове, а за по-заслужаващите си отбрана ракетни установки и силози, както и други стратегически съоръжения, от които Съединените щати биха могли един ден да започнат и да спечелят ограничена ядрена война. Ала в съзнанието на президента Рейгън целта на тази програма е преди всичко и най-вече защитата на американските граждани от ядрени оръжия. И което е още по-интересно, той напълно искрено вярва, че, веднъж разработена, технологията за „Междузвездни войни“ би могла да бъде споделена и със Съветския съюз.
215
McGeorge Bundy, George F. Kennan, Robert S. McNamara, and Gerard Smith, „The President’s Choice; Star Wars or Arms Control“, Foreign Affairs 63, no. 2 (Winter 1984–85), 271.