Децата на капитан Грант

Мичел и Санди Патърсън довършваха описанието на своето трудолюбиво съществуване, когато в дъното на една алея от ка-зуаринови дървета се показа техният дом.

Това беше очарователна постройка от дърво и тухли, сгушена всред гъсти емерофолиси. Тя имаше форма на елегантна хижа и беше заобиколена от всички страни, подобно на античните „имплувиуми“100 с веранда, над която висяха китайски фенери. Пред прозорците имаше навеси от многоцветно платно, които сякаш бяха покрити с цветя. Човек мъчно може да си представи по-гиздава, по-приятна за гледане, но същевременно и по-уютна къща. Над тревистите партери и в туфите храсти около сградата се издигаха бронзови стълбове, които завършваха с елегантни фенери. Привечер целият парк се заливаше от бялата светлина на светилния газ, който се произвеждаше от един газометър, скрит под свод от акации и дървообразни папрати.

Впрочем тук не се виждаха никакви стопански постройки, нито конюшни, нито хангари, въобще нищо, което е обичайно за едно земеделско стопанство. Всички допълнителни постройки — истинско село, състоящо се от повече от двадесетина хижи и къщи — бяха разположени на четвърт миля, в дъното на малка долина. Селото и господарската къща бяха свързани с електрически телеграф, който им осигуряваше мигновенни съобщения. А самият дом, отдалечен от всякакъв шум, сякаш беше загубен в тази гора от екзотични дървета.

Скоро отминаха алеята с казуаринови дървета. Тук минаваше шумливо поточе, над което имаше малък, изящно изработен железен мост, водещ към парка около самата къща.

На другата страна на моста пътешествениците бяха посрещнати от един домоуправител с внушителен изглед. Вратите на къщата се отвориха и гостите на Хотамстейшън бяха въведени в луксозните стаи, които тази тухлена постройка, покрита с цветя, криеше в себе си.

Пред очите им се разкри разкошна обстановка, говореща за изтънчения и артистичен вкус на обитателите. От преддверието, украсено с декоративни мотиви, наподобяващи принадлежности за лов и езда, се влизаше в просторен салон с пет прозореца. В него имаше пиано, затрупано със стари и модерни партитури, триножници със започнати картини, цокли с мраморни статуи. По стените бяха закачени няколко картини от фламандски майстори, скъпи и меки като гъста трева килими, гоблени, изобразяващи митологически сюжети; от тавана висеше старинен полилей, скъпоценни фаянсови предмети, скъпи и изящни дреболии и въобще хиляди редки и деликатни неща, които учудваха в една австралийска къща, но същевременно бяха и съвършено съчетание на тънък художествен усет и удобство. В този фееричен салон се намираше всичко, което можеше да разсее скуката на доброволното изгнаничество, всичко, което можеше да поддържа спомена за начина на живот в Европа. Човек би помислил, че се намира в някой замък във Франция или Англия.