Децата на капитан Грант
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечо Обов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на капитан Грант». Краткое содержание книги:
Петте прозореца пропускаха през тънката материя на завесите светлина, която падащата на терасата сянка омекотяваше. Леди Елена погледна през прозорците и беше очарована. От тази страна пред сградата се простираше широка равнина, която стигаше до подножието на очертаващите се на изток планини. Редуващите се ливади и гори, обширните поляни, грациозно закръглените хълмове, релефът на тази пресечена почва, всичко това представляваше гледка, която не се поддаваше на описание.
Никоя друга страна в света не може да се сравни с нея, дори и толкова известната Райска долина на норвежките граници на Телемарк.
Тази просторна панорама, прорязвана от големи петна сянка и светлина, се менеше всеки час според капризите на слънцето. Въображението не можеше да измисли нищо по-съвършено и тази омайна гледка задоволяваше и най-ненаситните очи.
Междувременно по заповед на Санди Патърсън метър д’оте-лът на станцията бе приготвил набързо закуска и по-малко от четвърт час след пристигането си пътешествениците насядаха около богато наредена маса. Качеството на ястията и на вината бе неоспоримо. Но най-приятното всред тази обстановка на изящество и охолство беше радостта на двамата млади скуотъри, щастливи да окажат в своя дом това прекрасно гостоприемство.
Впрочем те не закъсняха да узнаят целта на експедицията и проявиха жив интерес към издирванията на Гленарван, като същевременно не пропуснаха да ободрят децата на капитан Грант.
— Хари Грант — каза Мичел — очевидно е попаднал в плен на туземците, щом като не се е явил в станциите по крайбрежието. Както сочи документът, той е знаел точно местоположението си и щом не се е озовал в някоя от английските колонии, той сигурно е бил пленен от диваците в момента, когато е стъпил на сушата.
— Точно това се е случило и с неговия боцман Еъртън — отговори Джон Манглс.
— А вие, господа — запита леди Елена, — никога ли не сте чували за корабокрушението на „Британия“?
— Никога, госпожо — отговори Мичел.
— Според вас, как са се отнесли австралийците спрямо пленника си капитан Грант?
— Австралийците не са жестоки, госпожо — отговори младият скуотър, — и мис Грант трябва да бъде спокойна в това отношение. Има много примери за проявени от тях човечни нрави. Няколко европейци са живели дълго помежду австралийските туземци, без да са имали причини да се оплакват от грубост.
— Един от тях е Кинг — каза Паганел, — единственият оцелял от експедицията на Бърк.
— И не само този смел изследовател — поде Санди, — но и един английски войник, наречен Бъклей, който, попаднал през 1803 г. на крайбрежието на Порт Филип, бил прибран от туземци и преживял с тях тридесет и три години.
— А освен това — добави Мичел Патърсън — в един от последните броеве на вестник „Австралоазия“ се съобщава, че някой си Морил се завърнал в родината си след шестнадесет години пленничество. Историята на капитана навярно прилича на неговата история, защото той е бил пленен от туземци и отведен във вътрешността на континента след корабокрушението на „Перувиен“ през 1846 г. Следователно мисля, че не бива да губите надежда.
Тези думи зарадваха извънредно много слушателите на младия скуотър. Те потвърждаваха сведенията, които вече бяха дали Паганел и Еъртън.
После, когато дамите станаха от масата, заговориха за каторжниците. Скуотърите знаеха за катастрофата при Кемдънбридж, но присъствието на шайката бегълци не ги безпокоеше ни най-малко. Злосторниците не биха се осмелили да нападнат станция, която имаше повече от сто души персонал. Освен това трябваше да се предполага, че те не скитат из пустините на Мърей, където няма какво да правят, нито по посока на колониите на Нов Уелс, където пътищата бяха силно охранявани. Такова беше и мнението на Еъртън.
Лорд Гленарван не можа да откаже на милите домакини да прекара целия ден в станцията Хотам. Това бяха дванадесет часа закъснение, които се превръщаха в дванадесет часа почивка. В удобните конюшни на станцията конете и воловете щяха да придобият нови сили.
Решиха да останат и двамата млади хора предложиха на гостите си програма за деня, която беше приета с удоволствие.
Към обед седем здрави хънтъра ровеха с копитата си земята пред къщата. Един елегантен и много бърз кабриолет, предназначен за дамите, щеше да позволи на кочияша да прояви цялата си ловкост в трудното каране на екипаж с четири коня. Ездачите, предшествувани от водачите на кучетата и въоръжени с прекрасни автоматически ловни пушки, яхнаха конете и препуснаха покрай кабриолета, докато многобройните кучета лаеха весело из храсталаците.