С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
— Може ли да поиграем на карти след това? Аз и Дилън срещу вас, както миналия път.
— В никакъв случай! — възкликна Джейд. Хвана ножа си и почука с дръжката по масата. — Лъгахте ни и двамата.
— Аз не бих нарекла сигналите им с ръце измама — намеси се Кети дипломатично.
— Не съм съгласна! — непреклонно каза Джейд.
— Обиден съм ти. Вземи си думите обратно. — Дилън се пресегна през ъгъла на масата и плъзна ръката си под косата й, стискайки врата й. Тя инстинктивно повдигна рамо и наклони глава на една страна, като притисна ръката му между бузата и рамото си.
Грейъм забеляза, че изражението й моментално се промени. Нямаше да изглежда по-смаяна, ако Дилън се беше покачил гол на масата и затанцувал. Вдигна глава и се обърна към него.
— Добре, вземам ги обратно.
И гласът й бе смешен — сякаш току-що беше гаврътнала чаша чисто уиски. Поруменяла, тя дишаше учестено, като след гимнастика. Продължиха да се гледат още дълго, въпреки че Дилън бавно си бе махнал ръката от врата й. Грейъм започна да размазва масло по царевичния си кочан, а майка му продължи да е объркана. Бе се втренчила в чинията си и побутваше сребърните прибори, сякаш не знаеше как да борави с тях.
Грейъм се усмихна на себе си. Съвсем ясно бе, че майка му и Дилън искат да правят секс.
— Още не мога да повярвам. Всеки път, като се сетя, ми се ще да се ощипя, за да се уверя, че е станало — обърна се Джейд към Дилън, който седеше до нея на люлката на верандата, поставена наскоро. — Истина е, нали? Не е сън?
— Несъмнено е сън за Паркърови. И кошмар за Пачетови. Действително си ги уплашила.
— Цяло страшилище съм — засмя се тя.
— Можеш да бъдеш. Така ме уплаши онази нощ, когато ме изкара от затвора.
— Аз? Ти беше този с дългата брада и навъсеното лице.
— Но ти владееше положението. След смъртта на Дебра бях напълно неуправляем. Твоята хладнокръвна компетентност ме смути. Защо мислиш, че се държах като свиня?
— Реших, че е последица от очарователната ти личност.
Той се усмихна накриво и поклати глава:
— Силен страх.
Тя се загледа към предния двор. През гъстите клони на дърветата лунната светлина хвърляше пъстри сенки по тревата. Свиреха щурци. Бризът миришеше леко на морска вода.
— Иска ми се майка ми да можеше да разбере какво постигнах днес. — Нямаше горчивина в гласа й, само тъга.
— Никога не съм те чувал да споменаваш родителите си. Какво се случи с тях?
— Ще пожелаеш никога да не си ме питал. Следващия половин час Джейд му разказа за трудните взаимоотношения с майка си. За самоубийството на баща си — колко различно бе повлияло на двете жени. Той беше поразен, като разбра, че Велта е обвинила донякъде Джейд за изнасилването.
— Не си права — каза й Дилън, когато тя завърши с бягството на майка си. — Радвам се, че сега знам. А също и че никога не съм имал възможност да се срещна с майка ти.
— Цял живот ми се искаше да ме обича. Но не се получи. Не се е радвала при раждането ми и никога не се промени.
— Да ти кажа честно, сигурно те е ревнувала, Джейд. И макар че не би го признала, сигурно несъзнателно си я респектирала.
— Можем да говорим за това, когато човек е на тридесет. Но на три или тринадесет години… Дори на осемнадесет. Никога не успях да удовлетворя изискванията й.
— Какви бяха те?
— Ами да съм кокетна красавица от Юга, която да се омъжи за богаташ, а в Палмето това означаваше да се докопам до Нийл Пачет.
Дилън изруга.
— Моите намерения не съвпадаха с нейните, тя не можа да го разбере.
— Където и да е сега, тя трябва да научи, че не е била права, Джейд. Сигурно съжалява за постъпката си.
— Де да можех да я видя и да поговоря с нея. Не искам да ми се извинява. Искам просто да разбере как сме се справили с Грейъм. И аз да узная дали най-после е намерила нещо или някой, който да я направи щастлива.
— Струва ми се, че си й простила.
Джейд се замисли за думата прощавам и реши, че тя не е подходяща. Майка й принадлежеше към друг свят. Велта не притежаваше вече способността и силата да я нарани.
— Искам само да разбере, че съм осъществила целите си. Дали тя съжалява, или аз съм й простила, не е толкова важно. Това е минало. От днес нататък ще гледам само напред, не назад.
Дилън стана и отиде до парапета, ограждащ верандата. Без да забележат, бе станало късно. Къщата беше утихнала. Кети и Грейъм се бяха оттеглили. Дилън като че ли не бързаше да си тръгне. Хвана се за перилата и се наведе напред.
— Аз също мислех доста за миналото напоследък.
— За нещо специално?
— Да. Дойдох до същото заключение като твоето. Време е да го оставя. Да тръгна напред.
Обърна се и застана с лице към нея.