С дъх на скандал

— Хайде, всичко е наред. Собственикът й ми е личен приятел.

Минаха заедно през големия двор и се изкачиха по предното стълбище. Старите дъски изскърцаха под тежестта му.

— Трябва да ги поправя, преди някой да се нарани — отбеляза той и извади ключ от джоба на джинсите си.

— Откъде взе ключа?

— Ако не спреш да питаш, ще развалиш изненадата.

— Каква изненада?

— Още един въпрос.

Мирис на плесен, характерен за изоставени къщи, ги посрещна, когато той отвори входната врата и въведе Джейд в широкото антре. Дилън светна с фенерчето и лъчът обходи пода с италианска мозайка.

— Това е забележително място.

Джейд се хвана за лактите си.

— През деня ми харесва повече. Сега е много призрачно.

Беше объркана и леко разочарована. Когато тръгнаха от дома й, тя предположи, че той ще я заведе направо във фургона си. Не можеха да останат в къщата й. Дори и да се промъкнеха покрай Кети и Грейъм, тя щеше да се чувства неудобно, като знаеше, че те са в съседните стаи. Не искаше допълнителни задръжки.

Имаше време да разсъждава за тези неща и можеше да изгуби смелостта си. Разрушената стара къща, празна от години, не я предразполагаше. Беше засегната леко и от отлагането. Толкова лесно ли се охлаждаше пламъка му?

— Дай ръка и внимавай със стъпалата.

Тя се хвана за него. Той я поведе нагоре, като я изненада колко умело отбягваше счупените и опасни стъпала.

— Бил ли си тук и по-рано?

— Ъ-хъ.

— Без мен?

— Ъ-хъ.

— Кога?

— Внимавай, тук има ръждясал гвоздей.

Стигнаха площадката, Дилън се обърна надясно и освети коридора. Вратите на всички стаи бяха отворени, с изключение на последната. Дилън я заведе точно там.

Погледна я с надежда, преди да завърти порцелановата топка и да отвори вратата.

Джейд прекрачи прага и влезе. За разлика от останалата част на къщата, стаята беше почистена. Нямаше паяжини по ъглите на високия таван, нито по кристалните висулки на полилея. Дървеният под не блестеше, но беше чист.

Имаше само една мебел — месингово легло. Джейд го бе харесала при първото си идване в къщата, въпреки че то изглеждаше безнадеждно потъмняло. Сега лъщеше в лъча на фенерчето. Във Викториански стил, предната табла бе изящна с извивките и спиралите си. На нея бяха опрени чисти бели ленени възглавници. Върху матрака бяха нагънати нови чаршафи и пухкаво одеяло. От тавана се спускаше на волани мрежа срещу комарите.

Онемяла, Джейд стоеше и го съзерцаваше, а Дилън доближи мраморната камина и запали свещите, подредени над огнището. После обходи цялата стая, палейки десетки други свещи. Меката им светлина затанцува по светлите стени от моаре, а леглото сякаш се нажежи под тънките завеси. След като запали и последната свещ, той духна клечката кибрит, хвърли я в камината и се изправи пред Джейд. Изглеждаше притеснен и неспокоен.

— Е, какво ще кажеш?

Тя разпери ръце, отвори уста, но нищо не можа да промълви.

— Нямах какво да правя нощно време — обясни той. — Откакто задвижи сделката с къщата, идвах тук след работа и вършех това-онова.