С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
— Ако съм нервна напоследък, то е, защото искам да се справя с обекта. И защото искам ти да си щастлив тук. Така ли е? Харесваш ли къщата?
— Разбира се. Чудесна е, само…
— Само какво?
— Само дето трябва да обяснявам на новите ми приятели…
— Какво да обясняваш?
— Защо нямам татко и как така не сме роднини с Кети. Знаеш ли, винаги трябва да им обяснявам тази глупост. — Скъса кожичка около нокътя си. — Казвала си ми, че сме специално семейство. Уникално. — Вдигна тъжните си сини очи. — Не искам да сме специални, мамо! Уморен съм да съм уникален. Ще ми се да сме нормални като другите хора.
— Няма такова понятие, Грейъм.
— Да, но повечето са по-нормални от нас. Независимо че беше вече голям, тя го придърпа към себе си и притисна разтревоженото му лице към гърдите си.
— Понякога в живота стават неща, които не можем да контролираме. Трябва да се постараем да направим най-доброто от това, което ни е дадено.
— С цялото си сърце ми се иска да се радваше на „нормален“ семеен живот. Но не се получи. Съжалявам. Вложих усилия. И все още продължавам да се старая — добави тя, мислейки си за съвета на Кети и Дилън да разкаже на Грейъм за изнасилването. Но не можеше. Синът й си имаше достатъчно трудности с приспособяването си към новия дом и пубертетската възраст. Защо трябва да го натоварва и с нейната трагедия.
— Знам, мамо. Забрави какво съм казал. — Отдръпна се и леко й се усмихна.
— Съжалявам, че днес те злепоставях пред Дилън и ти обещавам да не го повтарям.
— С него ли беше тази вечер?
— Да, защо?
— Просто питам.
— Какво? — засмя се тя. — Ухилил си се до уши.
— Нищо, просто смятам, че Дилън те харесва.
— Разбира се. Не можехме да работим заедно толкова добре, ако не се харесваме.
— Хайде, мамо! Нямам това предвид.
— Приятели сме.
— Ъ-хъ. — Той се усмихна с чувство на превъзходство. — Мислиш ли, че ще порасна колкото него? — Грейъм погледна към снимката на бюрото си. — Колко висок беше дядо Спери?
На тринадесетия му рожден ден Джейд му беше дала официално Медала на Честта на дядо му, както и запазената от нея снимка. Още като малък, седящ в скута й, той бе слушал за неговата храброст в корейската война. Тя никога не му спомена, че дядо му е свършил житейския си път със самоубийство.
— Беше един и осемдесет и пет.
— Аз ще порасна най-малко толкова.
— Сигурно. — Тя се наведе и го целуна по челото. — Само че не бързай, окей? Лека нощ.
— Лека нощ. Мамо?
— Хм? — Тя се обърна на прага и го погледна.
— Баща ми беше ли висок?
Като си помисли за тримата си нападатели, Джейд отговори дрезгаво:
— Над средното ниво.
Грейъм кимна доволен, после угаси лампата над главата си.
— Лека нощ.
27.
Джейд работеше на бюрото си, когато Нийл влезе внезапно, без да се е обаждал и без да почука дори. Лонър не я предупреди за присъствието на чужд човек. Грейъм бе отишъл за риба до близката рекичка и вероятно беше взел и кучето за компания.
Нийл й се усмихна, сякаш се бяха разделили като най-добри приятели.
— Здрасти, Джейд.
— Какво правиш тук?
— Доведох баща ми да се срещнете.
— За какво?
— Не бих искал да разваля изненадата му за теб.
Всичките изненади на Пачетови бяха отвратителни.
— Не желая да го виждам!
— Нямаш избор.
Подпря с един от сгъваемите столове отворената врата и излезе. Върна се с Иван на ръце. Сложи го на канапето. Джейд стоеше вдървено зад бюрото си. Нийл взе стола от вратата и седна. Самоуверен и нахален, вдигна и положи глезена си върху коляното на другия крак.
— Защо искате да ме видите? — попита тя Иван.
— Няма ли да се поинтересуваш за здравето ми? — подигра й се той. — Никаква учтивост. Никакво правене на вятър.
— Не! — Кръстоса ръце на гърдите си, с жест на нетърпеливост. — Ако ще казвате нещо, казвайте го. Ако не — напуснете!
— Аз не разговарям така с хората.
— Аз пък разговарям така с вас!
Той поглади извитата дръжка на бастуна си.
— Видях снимки на сина ти. Много симпатично момче.
Тя си спомни за навика на Иван да гледа хората изпод вежди. Използваше го и сега, за да я сплаши. Трудно й беше да запази вид на индиферентност, особено като говореше за Грейъм. Злобното му излъчване се засилваше от физическия недъг.
Тя отговори с хладен и балансиран глас:
— И аз така смятам.
— Прилича на теб. Поне от разстояние. Бих искал да го видя отблизо.
Сърцето й щеше да се пръсне, но външно запази самообладание и нищо не каза.
— Защо не седнеш, Джейд? — предложи Нийл.
— Предпочитам да остана права.
— Разположи се. — Покритата със старчески петна и изпъкнали вени ръка изчезна в джоба на сакото. Извади плик и го подаде на Джейд. Тя го погледна подозрително.