С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
— Ще съжаляваш за това.
Прекоси стаята, хвана Нийл за врата и го блъсна в стената. Иван удари Дилън през краката с бастуна си. Той изрева болезнено, обърна се и го изби от ръцете му. Джейд се уплаши да не разбие черепа му с бастуна. Но Дилън стъпи върху единия му край, повдигна другия и го пречупи на две като вейка.
Хвърли парчетата настрани и реагира на уплашения вик на Джейд. Нийл го нападна отзад, но той винаги беше разчитал други да се бият вместо него. А Дилън, се бе научил на улицата да се защитава, за да оцелее. Бързо и ловко ръгна с лакът Нийл в корема, бомбардира го в лицето и му натроши хрущяла, обелвайки кожата му.
Той се олюля назад, блъсна се в стената и се свлече на пода. Дилън се надвеси над него, дишайки тежко.
— Махай се оттук и вземи този окаян, стар кучи син със себе си. Може и да останеш и да ми дадеш възможност да те доунищожа.
Нийл се опита да оближе кръвта от брадата си, но тя продължи да капе от подутия му нос и се стичаше по ризата. Събра цялото си достойнство и се помъчи да стане. След ударите на Дилън му беше много трудно да повдигне и носи Иван.
Джейд ги последва до вратата, осъзнавайки, че моментът, който бе чакала петнадесет години, най-после е настъпил. Пачетови бяха разгромени и унижени!
Нийл закрепи Иван на мястото до шофьора в Ел Дорадото. Джейд стоеше пред полираната хромирана решетка. Когато той я приближи, тя шляпна нотариалния акт в дланта му и каза:
— Надявам се никога да не постигнеш покой до края на дните си!
Той смачка документа в юмрука си.
— Ще съжаляваш за това! Страшно ще съжаляваш!
Седна, пъшкайки, зад волана. Джейд ги наблюдаваше, докато се скрият от погледа й. Дори не покашля от облака прах, вдигнат от свистящите гуми на колата.
Коленете й се подгънаха и тя се свлече на земята. Зарови ръце в пръстта.
— Направих го! Успях!
Дилън клекна до нея.
— Добре ли си?
— Да! Чувствам се прекрасно! — Усмихна му се. Лицето му бе потно и мръсно. През челото му минаваше червена ивица, останала от каската. Под очите му имаше следи от слънчевите очила.
— Благодаря ти, Дилън!
— Видях колата му и дойдох възможно най-бързо. — Докосна нежно устната й. Беше подута, но не кървеше. — Но не достатъчно навреме.
— Не ме боли. Успях! — прошепна отново тя.
— Какво?
Разказа му за сполучливия си удар.
— Толкова много се опасявах, че няма да клъвнат, че ще разберат колко фалшиви са намеренията ми да купя фермата на Паркърови…
— А ако не се бяха хванали?
— Мич ми остави наследство. Не знаех до прочитането на завещанието му. Ако се бях провалила, щях да го използвам да купя земята им за себе си.
Той поклати глава огорчено.
— Ти ме заведе там и ме накара да меря като последен глупак, само заради шоуто?
— Признавам си, че те използвах. Извинявай.
— След това, което са направили Пачетови с теб, не е необходимо да ми обясняваш мотивите или методите си.
— Ето моята вендета. Не исках да намесвам теб или някой друг повече от нужното. — Погледна към далечината. Денят бе топъл и задушен, въпреки че лятото преваляше. Предстоеше смяна на сезоните.
— Гари ненавиждаше беднотията си — каза тя тъжно. — Мразеше я по отношение на себе си, а също и на семейството си. Обичаше да повтаря, че един ден ще се върне в Палмето и ще изтърси в скута на баща си един милион долара. — Обърна се към Дилън, сияеща от щастие. Протегна се и го хвана за голите му ръце. — Дилън, аз го направих вместо него!
Обгърна талията й, стана и я вдигна след себе си. Усмихна се истински под мустак.
— Мисля, че трябва да го отпразнуваме.
Когато прислугата надникна в кабинета на Иван и ги попита в колко часа да сервира вечерята, Нийл я замери с кристална гарафа. Тя се отдръпна за част от секундата, проявявайки достатъчно здрав разум да не ги безпокои отново.
Стаята се изпълни с аромат на коняк, отцеждащ се от ламперията към килима, но и двамата бяха прекалено зашеметени, за да обръщат внимание на изпаренията.
— Кучка! — изсъска Нийл и си наля още алкохол в чашата. — Абсурдно е, че не я биваше дори в оная работа. Въшлива девственица! — Размаха чашата си и се поля по ръката. — Затова е цялата тупурдия. Тогава ние с Хъч и Ламър се позабавлявахме с нея. Как можехме да предположим, че ще го приеме толкова надълбоко или че приятелят й ще се самоубие?
— Седни и млъкни! — изръмжа Иван от инвалидния си стол. Беше си снишил главата до раменете и изглеждаше без врат. Очите му, смалени като топлийки, святкаха злобно под смръщените вежди. — Пиян си!
— Имам причини да съм такъв. — Нийл залъкатуши през стаята към баща си и се наведе над него. — В случай, че си забравил, татко, да ти припомня, че нямаме дори и гърне да се изпикаем. Освен всичко друго, използвахме и евентуалната печалба от следващата година като допълнителна гаранция за заема.