С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
— Какво е това?
— Отвори го и ще разбереш. Защо не го отвориш?
Джейд го взе, разпечата го и извади нотариален акт.
Прегледа набързо съдържанието, спря се на важните редове и на подписите на двете страни, замесени в прехвърлянето на имота.
— Отис Паркър… — прошепна тя.
Официалността на стойката й изчезна.
— Точно така. — Иван облиза устни и й заприлича на кръвожадно животно, току-що разкъсало плячката си.
— Сега ние притежаваме земята му! Сделката беше узаконена вчера.
Изпаднала сякаш в транс, Джейд се отпусна на стола зад бюрото си. Поглади сгънатите страници на документа. Имаше подпис и печат от нотариус. Беше официално заверен. Нищо чудно, че Отис я беше отбягвал. Не отговаряше на молбите й, предадени чрез госпожа Паркър, която винаги звучеше объркано. Джейд бе ходила да ги види, но никой не отвори на почукването й, въпреки че беше сигурна, че са си вкъщи.
— Колко му дадохте? — попита тя с пресипнал от вълнение глас.
— Един милион долара.
— Един милион?!
— Точно така. — Нийл се облегна на стола и добави: — Проявихме към Отис същото разбиране като теб. Не е задължен да освобождава мястото до две години, освен ако не иска. Ще може да получи още две реколти. Макар че едва ли ще се нуждае от такива приходи — засмя се той.
— Как… как успяхте да съберете такъв капитал?
Той й намигна.
— Продадохме някои имоти, ипотекирахме други и взехме краткосрочен заем. Когато си в управителния съвет на банката, можеш да си позволиш подобни сделки. — Нийл си придаде съчувствен вид. — Виждаш ли, Джейд, има какво още да научиш за въртенето на бизнеса от южняшките момчета!
— Ти пристигна в града и си вирна опашката, сякаш си важна клечка — ухили й се злобно Иван. — Онези копелета от Ню Йорк, които представяш, са дребни риби в сравнение с мен — и той се потупа важно по гърдите.
Джейд навлажни разтревожено устни.
— Какви са условията за изплащането?
Нийл погледна баща си и се изсмя.
— Да не мислиш, че сме вчерашни, Джейд. Не ти оставихме никакви възможности за маневриране. Приключихме сделката с чек за пълната сума. Отис почти се напика, когато му дадох чека.
Джейд успя да запази спокойствие. Сгъна внимателно документа, пъхна го в плика и го сложи на ръба на бюрото.
— Поздравявам ви.
После, за да подскаже, че срещата е приключила, взе писалката и продължи да пише, както при влизането на Нийл.
— Е?
Джейд погледна Нийл с недоумяваща усмивка.
— Какво е?
— Няма ли да кажеш нещо?
— За кое?
— По дяволите! — изръмжа Иван. — За земята. Какво мислиш?
— Ти я искаш, но ние я притежаваме — обади се Нийл и разпери широко ръце. — Няма смисъл да се подмазваш вече на Отис. Той е извън играта. Аз съм собственикът на имота, който твоята бомбастична фирма желае. От днес нататък ще преговаряш с мен.
Тя остави писалката и сгъна ръце под брадичката си.
— Грешиш! Моята фирма не се интересува от парцела, който принадлежеше на Паркърови, а сега на теб. — И му се усмихна мило.
Иван се засмя.
— Охо, тя ни играе номера, за да смъкнем цената.
— Нищо подобно, господин Пачет. Искрена съм. Изобщо не проявявам интерес към тази земя. А, сега, ако обичате, извинявайте…
Нийл скочи на крака.
— Лъжлива кучко! Отлично знам, че я искаш! Откакто си в града, пълзиш из нея, мериш я, оценяваш я. Не се опитвай да отричаш! Следях те.
— Да, така си и помислих — каза спокойно тя. — Всъщност на това разчитах.
Белите дробове на Иван изхриптяха, когато се опита да си поеме дълбоко дъх.
— Върви по дяволите! — Той я погледна отмъстително. Злобната му душа вонеше гадно. — Малка лъжлива курво! Мошеничка!
— Млъкни! — озъби се Нийл на баща си. Втурна се към бюрото на Джейд, пресегна се, сграбчи я за ръцете и я вдигна на крака. Заговори през зъби: — Да не искаш да кажеш, че никога не си възнамерявала да купиш мястото на Паркър?
— Правилно. Исках само ти да го пожелаеш!
— Тя ни е разигравала като идиоти! Похарчихме един милион долара за купчина свински лайна! — извика Иван.
Джейд изви глава към възрастния мъж и го погледна със затаена омраза в сините очи.
— Малка компенсация за смъртта на Гари, не е ли така?
Нийл я измъкна от бюрото и я раздруса силно.
— Ти ни разори!
— Както направихте вие с Гари и мен.
Той я удари през устата. Тя извика. Вратата се отвори толкова силно и внезапно, че в помещението се образува вакуум. Стойката на Дилън и свирепото му изражение принадлежаха на бога на гръмотевиците, но гласът му прозвуча убийствено спокойно: