С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
— През целия си живот съм се ръководил от възгледа, че ако човек е достатъчно добър, работи упорито и не нарушава равновесието, той ще бъде възнаграден. Нещата ще му се нареждат.
— Неприятната страна на тази философия е, че ако се престараваш, плащаш скъпо и прескъпо. Лошотиите ти се изсипват на главата. Напоследък започнах да си мисля, че теорията е погрешна.
Тя усети погледа му в сребристата тъмнина.
— Имаш предвид твоята съпруга и син?
— Да.
— Когато се случи такова нещастие, Дилън, не е ли човешко да търсим обяснение? И не е ли обичайно да виним себе си само защото трябва да обвиним някого?
— Измислих цяла наука за това. Започнах след смъртта на родителите ми. Спомням си, че се поболях да се тревожа с какво съм разгневил Господа, че да ме наказва така. После възпитателят ни обясни, че когато нещата не вървят, децата не са виновни.
Обърна длан и опипа мазолите в основата на пръстите си.
— Ако започнеш да разсъждаваш по този начин още от детска възраст, то продължава през юношеството и зрелостта. Непрекъснато жонглирах, за да балансирам добрите си постъпки с грешките, с цел да не предизвиквам съдбата. Ако направех нещо лошо, чаках чукът да се стовари отгоре ми.
Застана с профил към Джейд.
— Когато Дебра и Чарли починаха, сметнах, че яко съм се издънил. — Засмя се иронично. — Каква самонадеяност да вярваш, че управляваш съдбите на другите хора, нали? През всичките тези години се укорявах за тяхната смърт. Мислех, че е възмездие за моя постъпка или провал.
Джейд прекоси верандата и застана до него, без да го прекъсва. Той поклати глава с огорчение.
— Долно е, но лошите неща просто се случват. Не можем да ги спрем. Трагедиите сполетяват добрите хора. Щастието се усмихва на скапаняците. — Погледна я. — Не бих могъл да ти обясня колко леко се чувствам, след като се освободих от товара на вината.
— Дебра и Чарли са били жертви на нещастен случай, Дилън. Ти също.
— Благодаря ти, че ми помогна да го осъзная. — Той вдигна ръце от двете страни на главата й, давайки й възможност да разбере, че ще я докосне. Пръстите му пригладиха назад тъмни кичури коса от лицето й.
— Красива си, Джейд.
Тя затаи дъх. Тъй като не чувстваше ехтящата тревога, обземаща я винаги при допира на мъж, не смееше да мръдне. Не трепваше, не преглъщаше, не дишаше — за да не отприщи обсебващия ужас.
Вместо да насочи вниманието към себе си и своите реакции, тя се опита да го концентрира върху Дилън. Какво виждаше той, когато я гледаше с красивите си, изпитателни очи? Пръстите му усещаха ли косата й като коприна? Имаше ли стремително предчувствие, както тя?
Предчувствие за какво, попита се тя.
Обзе я разтърсваща мисъл и тя побърза да я прогони. Разбираше вълнението в момента, но не желаеше нищо обезпокоително да се случи.
Той протегна дясната си ръка на нивото на рамото й и се подпря на колоната зад нея. Джейд се озова като в капан и се смути. Но щом Дилън прошепна името й, спокойният му и дълбок глас й вдъхна увереност.
— Джейд?
— Да?
— Ще направя нещо, за което многократно си ме възпирала.
Почувства безтегловност в стомаха си. Усети по лицето си топлия му свеж дъх. Опита се да задържи очите си отворени, но неволно притвори клепки. Мустаците му я погъделичкаха по горната устна. Докосна с върха на езика си средата на устните й толкова леко, че в началото тя си помисли, че само си въобразява.
— Джейд, ще те целуна…
Наклони глава и устните им се изравниха. Изненадващо тя податливо отвори своите. Той издаде страстен звук и плъзна езика си в устата й. Нежно я притискаше и поглъщаше. Езикът му се движеше, но не бе натрапчив.
Топлата нощ я обгръщаше заедно с дълбокото тайнство на неговата целувка. Почувства се замаяна и инстинктивно се пресегна за опора. Ръката й се изви около неговата. Дилън изрече името й с копнеж, подпря лакът на колоната и разстоянието между тях се стопи. Колебливо спусна другата си ръка около кръста й. Устните му леко обхващаха нейните, боцкайки я нежно с мустаците. Стисна гальовно долната й устна между зъбите си. После я целуна по шията. Тя изпъшка тихо.
— Страх ме е!
— От мен ли?
— От това.
— Не се страхувай, моля те!
Джейд затвори очи и се опита да не мисли. Дилън почака.
— Добре ли си? — Вдигна глава и я погледна в лицето. — Джейд?
— Не мога да дишам. — Тя сложи ръка на задъханите си гърди.
— Това добър признак ли е, или лош?
— Не съм сигурна.
— Да го приемем като добър.
— Окей.
— Отпусни се! — Той я опря леко до колоната. — Дишай дълбоко.
Тя го слушаше като дете. Затвори очи и постепенно се успокои. Когато ги отвори, лицето на Дилън бе до нейното и тя отново притаи дъх.