С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
— Но ти не ме целуваш. Просто докосваш устните ми. Това не се брои.
Уплахата от интимността се бореше с решението й да я превъзмогне. Отново се повдигна на пръсти и мина с език по ръба на стиснатите му устни. Изведнъж усети, че обхождаше вътрешността на устата му, че се плъзгаше по неговия език. Притисна главата му още по-близко. Устата му обхвана нейната.
Случи се нещо чудесно. И двамата го почувстваха. Издавайки жадни звуци, той кръстоса ръце ниско на гърба й и я притисна силно. Джейд не се възпротиви. Всъщност беше й приятно да усеща твърдостта и топлината на неговото тяло.
За първи път от петнадесет години тя освободи на воля чувствата си. Харесваше й вкусът на устата му. Косата и кожата му бяха ново и вълнуващо удоволствие за върховете на пръстите й. Слухът й се наслаждаваше на копнеещите звуци, идващи от гърлото му с пламенен трепет. Силата му не я плашеше. Меките й форми я посрещаха и допълваха. Във всяка точка на взаимен допир избухваха нови усещания.
Продължиха да се целуват. Желанието й се усилваше и тя вкара езика си по-дълбоко. Той й отвърна и всяка целувка се превърна в любовен акт, в полово взаимодействие.
Останала без дъх, Джейд освободи устата си и се облегна леко на него.
— Нека да седнем, моля те, Дилън.
— Защо да не легнем?
Тя се отдръпна. Очите му блестяха настойчиво, но гласът му прозвуча успокоително.
— Искаш ли?
Мисълта да легне с него накара сърцето й да забие лудо в гърдите й. Погледна неспокойно към леглото.
Той я помилва нежно по бузата и завъртя главата й към него.
— Един до друг, Джейд. Няма да лягам върху теб.
Тя навлажни устните си — вкусът на Дилън, чудесен вкус!
— Добре. Един до друг — кимна потвърждаващо. Той отстъпи и започна да си разкопчава ризата. — Аз не съм готова да се събличам — добави Джейд бързо.
— Чудесно.
Очевидно думите й не промениха неговото решение. Съблече ризата и я пусна на пода. Не носеше кожен колан, а този на джинсите бе толкова изтрит, че конците на основата бяха почти бели. Бе извит леко навън и се получаваше празнина между него и плоския, окосмен корем на Дилън. Той повдигна мрежата, отпусна се на леглото, събу ботушите, после чорапите си.
Опъна се назад, загорялата му кожа се открояваше върху белите чаршафи и купчината възглавници. Протегна ръка към нея през пролуката на завесата. Тя се промуши, треперейки. Събу само сандалите си, преди да оправи мрежата.
Без риза той изглеждаше заплашително силен и грубата му мъжественост започна да я смазва. Замайващата еуфория от целувките понамаля. Шеметните искри запримигаха и като въглени в огнище започнаха да гаснат. Тя усети мрака на страха да се спуска над нея. Очевидно Дилън също го разбра.
— Аз съм създаден от същата материя като теб, Джейд. Само фигурата ми е по-различна — промълви тихо той.
Тя погледна широкия му гръден кош, хлътналия под него корем, тайнствения път и издутината на чатала.
— Доста по-различна.
Той докосна с пръст бръчките на намръщеното й от безпокойство лице.
— Не е чак толкова лоша, нали?
— Изобщо не е — отговори тя с дрезгав глас. — Харесваш ми. Още от първия път, като те видях с бинокъла.
Дилън зяпна от изненада.
— Какъв бинокъл? — Можеше да покрие кръста й отзад само с педя. Разтриваше нежно гръбнака й нагоре-надолу.
— Помниш ли в Лос Анджелис, когато ти предлагах работа, аз ти казах, че съм те наблюдавала няколко дни. Правех го с бинокъл от хотелската ми стая през улицата. Няколко пъти се уплаших да не си усетил. Сякаш гледаше право в мен. — Сините й очи се спряха на неговите. — Тогава ме порази.
Ръката му спря да се движи и сякаш я жигосваше през тънката блуза.
— Не знаех как да реагирам на чувствата, които предизвика в мен — призна тя пресипнало.
— А сега знаеш ли?
— Все още не.
— Открий.
— Как?
— Докосни ме. Обещанието ми е в сила — добави той, — няма да правя нищо. Освен ако не искаш.
Погледна предпазливо голите му гърди.
— Бих искала само да се целуваме, ако това е възможно.
Усмивката му бе малко неестествена.
— Смятам, че мога да издържа. — Той я придърпа към себе си, но тя настръхна. Отпусна ръце върху нейните. — Ако ще се целуваме, устните ни трябва да са на едно ниво. Джейд, легни, моля те!
След няколко напрегнати секунди тя легна тромаво до него. Той хвана лицето й и го притегли към своето. Устните им се сляха в дълбока, влажна целувка. Беше чувствено, пламенно, страстно. Дилън вкарваше и изваждаше езика си възбуждащо. Не след дълго целувката не бе достатъчна. Тя желаеше повече.
Бе по-лесно да го докосва, без да го гледа в очите. Тя сложи срамежливо ръка върху гърдите му. Той изстена от изненада и удоволствие, но не прекъсна целувката.