С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
Погледна нерешително към леглото.
— Може да ти изглежда самонадеяно, знам… Но разбрах колко го хареса. И си помислих, че ако някога решиш… ако някога ние… По дяволите! — Потри ръка по тила си, а другата пъхна в колана на джинсите си.
— Виж, не можех да те заведа в онзи проклет скапан фургон, нали? Последното романтично място, което човек би си представил, а аз… аз смятам, че ти се нуждаеш и заслужаваш романтика. — Той измърмори под нова си: — Звуча като мижитурка, нали? Е, чувствам се дяволски глупаво. След смъртта на Дебра най-романтичната ми проява към някоя жена бе да я попитам за малкото й име. — Въздъхна с погнуса. — Вероятно това не беше добра идея в края на краищата. Ако искаш, да си тръгнем.
Джейд поклати мълчаливо глава.
— Няма да ти се разсърдя, обещавам — каза той. — Само поискай да зарежем всичко и ще тръгнем.
Тя се приближи до него.
— Започвам да си мисля, че ти си уплашеният, Дилън.
— Вярно е. Страх ме е, че ще ме отблъснеш — и добави сърдито: — А не искам.
— Сигурно няма да ти харесам.
Светлината от свещта се отразяваше в напрегнатия му поглед.
— Невъзможно е!
Джейд се извърна смутено към леглото.
— Стаята е прекрасна. Наистина. Много мил и романтичен жест!
— Благодаря.
Тя се усмихна срамежливо.
— Радвам се, че ще го направя с теб, Дилън.
Хвана я за ръка и прокара палец по кокалчетата.
— Аз също. Но защо именно аз?
Миглите й засенчиха очите.
— Все още не съм сигурна, че мога да го преодолея, но ти си първият мъж, който ме накара да пожелая да опитам. За първи път смятам, че рискът си заслужава.
Повдигна ръката й до устните си и я целуна.
— Ако в даден момент ме спреш, ще те послушам. Може да изругая, може дори да заплача — изрече той с полуусмивка. — Но ще спра.
Засега милувките му по ръката й бяха приятни. Той я държеше до устните си и докато говореше, дъхът му оставяше влажни следи по кожата й. Обърна я леко, отвори пръстите и захапа нежно основата на палеца й.
Затвори очи и целуна средата на дланта. Устните му бяха топли и живи, езикът му — игрив и еротичен. Насочи показалеца й към мустаците си. Прокара го от единия до другия ъгъл, после го премести по горната си устна.
Докосна леко пръста й със зъби. Това й достави удоволствие. Усети го чак в долната част на корема си. Дилън повтори действията си с всеки пръст — захапваше го нежно и галеше кожата с езика си.
Джейд получаваше почти толкова удоволствие да го гледа, колкото от самите му ласки. Светлината от свещта попадаше върху изрусените от слънцето кичури. Тъмните гъсти мигли падаха върху скулите му, очертани с резки линии. Устата, с по-пълна долна устна под широките мустаци, изглеждаше изключително сексапилна. Докато я наблюдаваше, почувства се като котка, протягаща се с животинско удоволствие след дълъг сън.
Той я целуна по вътрешната страна на китката й, после продължи до свивката на лакътя. Усещаше влажността на езика му и гладките му зъби по кожата си. Главата на Дилън докосваше гърдата й и Джейд се уплаши, че ужасната й паника се е завърнала. Но бавно, от центъра на гърдите, тялото й подсказа, че всичко е наред.
— Сигурно ще се втвърдят.
Докато Дилън не вдигна глава, тя не осъзна, че е изрекла думите на глас.
— Моля?
— Нищо, нищо.
— Какво каза?
— Казах… казах, че сигурно ще станат твърди.
— Кои?
— Зърната ми.
Той сведе поглед към тях.
— Така ли?
Тя кимна.
— Да, когато ги докосна с глава.
— Добре ли си?
— Да.
— Направих ли нещо, което не ти харесва?
— Да.
— Какво?
— Спря да говориш.
Той се засмя.
— Виждаш ли? Връщам се към старата си практика? Все очаквам да се случи нещо лошо, когато ми е адски хубаво.
Като че ли имаше установен ред, повтарян всяка вечер — той повдигна бавно ръцете й и ги постави върху раменете си. Хвана я свободно за талията и я придърпа към себе си, докато телата им се сляха. Джейд не успяваше да прикрие изненадата си.
— Не само зърната ти се втвърдяват, Джейд — прошепна й развълнувано Дилън. — Притисна чело до нейното и продължи със същия тон. — Това е плът. Моята плът, а ти не се страхуваш от мен, нали?
Почака за отговор. Най-после тя поклати глава.
— Моля те, не се плаши.
— Няма.
— Тогава ме целуни. — Наведе глава и я погледна. — Целуни ме, Джейд.
— Вече го направих.
— Не, аз те целунах. Има разлика.
Искаше да му докаже, че не я е страх. И най-много — на себе си. Прокара пръсти през косата му и притегли главата му надолу, като едновременно се повдигна. Притисна уста в неговата.
Отговори й хладно и тя се засегна.
— Ще бъде по-добре, ако и ти ме целуваш.