С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
— Чия бе тази брилянтна идея?
— Трябваше да свърши работа — защити се Нийл.
— Но не свърши!
Още от малък се беше научил да се крие зад гърба на баща си. Нийл бе арогантен и дързък, докато загазеше, после се обръщаше към Иван да го измъква.
— Какво ще правим, татко? С какво ще плащаме на работниците? Ще трябва да закрием завода.
Баща му го изгледа с погнуса.
— Защо, по дяволите, си се разтревожил за това? Скоро няма да имаме нито един работник. Всички ще отидат в ТексТил при Джейд Спери! Фабриката за соя на Пачет ще бъде само история!
Съсипаното лице на Нийл се изкриви от болка.
— Не казвай това, татко!
— Тя е планирала всичко отдавна. Искала е да ни смачка, да ни разори. — Загледа се в далечна точка на стената, сякаш щеше да я заличи. — И точно това постигна.
Нийл се отпусна на дивана и притисна тъмните си очи с върховете на пръстите си.
— Не знам какво е да си беден. Не искам да съм беден.
— Спри да хленчиш!
— На теб ти е все едно, старче. Аз ще съм единственият, който ще трябва да се рови в мръсотията. Лекарите казват, че сърцето и белите ти дробове не струват пукната пара. Така или иначе скоро ще умреш.
— Не е необходимо лекарите да ми го казват. — Но той нямаше вид на умиращ. Очите му блестяха сатанински. — Едно нещо е сигурно! Няма да умра, преди да си уредя сметките с нея веднъж и завинаги! Тази Спери няма да се отърве лесно! Не. Нека я оставим да си отпразнува малката победа в замяна на нещо много по-важно и скъпо.
Нийл изведнъж изтрезня и сложи чашата си на масичката.
— Синът й!
— Правилно, момчето ми. Пачетови може да са наранени, но не са погребани. Първото нещо утре е да се обадим по телефона и да поканим… Майръджейн Грифит.
Дилън подклаждаше скарата във вътрешния двор.
— Рибата изглежда добра — обърна се той към Грейъм, който му помагаше.
— Благодаря — отговори той и се усмихна гордо. — Всеки път улавям поне една в тази част на канала.
— Как върви училището?
Беше записан от две седмици в прогимназията на Палмето и досега всичко бе наред.
— Надявам се да ме включат в отбора по футбол. Изпитите са следващата седмица.
— Не се притеснявай. — Дилън метна върху скарата парче от рибата. — Липсва ли ти Ню Йорк?
— Всъщност не. Харесва ми да живея в малък град. А на теб?
Преди да отговори, Дилън погледна към къщата. Грейъм проследи посоката. Виждаха майка му през прозореца на кухнята.
— Да. Тук ми харесва — отговори Дилън и насочи вниманието си отново към печенето.
— Какво ще правиш, като завършите завода? Ще останеш ли в града, или ще заминеш на друго място? — След като бяха започнали темата, Грейъм се възползва от възможността да го попита за бъдещето му. Щеше да бъде чудесно, ако то съвпадаше с тяхното.
— Има много време до тогава — каза Дилън. — Години. Не съм сигурен какво ще правя. Не планирам нещата толкова отдалеко.
— Защо?
— Разбрал съм, че не е на добро.
Джейд си показа главата през задната врата.
— Всичко е готово! Чакаме само вас, мъже.
— Идваме. Рибата е готова — извика Дилън. — Грейъм, спри, моля те, газта.
— Добре. — Майка му ги прекъсна ненавреме. Последните думи на Дилън го озадачиха, защото противоречаха на твърдението на Джейд, че човек трябва да си поставя определени цели и да ги следва, независимо от трудностите. Искаше му се също да има гаранция, че Дилън ще остане дълго време тук.
— Провери дали си завъртял копчето докрай — предупреди го приятелят му.
— Ще проверя.
Дилън сложи рибата на поднос и го понесе към вратата, а Джейд я държеше отворена. Грейъм видя как тя се наведе и помириса печените парчета, облизвайки в очакване устни. Дилън каза нещо и я разсмя.
На Грейъм отново му стана весело, спря внимателно газта и се запъти навътре. Винаги му беше приятно да канят Дилън на вечеря, но днес в къщата се чувстваше тържествена атмосфера. Не беше сигурен какво празнуват, а и не го интересуваше. Важно бе, че майка му изглеждаше по-спокойна от всеки друг път. Може би се беше вслушала в думите му преди две-три седмици. Тази вечер бе необичайно игрива и радостна.
След работа се преоблече и сега беше в нещо от бяла, мека и пухкава материя. Приятелите му непрекъснато повтаряха, че майка му е хубава и имаха право. Когато седнаха да се хранят, тя изглеждаше изключително красива.
Помолиха го той да каже молитвата преди вечеря. Измърмори я набързо. Докато пълнеха чиниите си, попита: