Молитвената песен

— Не! — простена Гримпонд ужасено. — Върни ми ги, девойко от Вейл! Върни ми ги!

— Кажи ми това, което искам да знам — изпя тя. Думите на въпросите бяха преплетени в мелодията на песента. — Кажи ми.

Най-неочаквано Гримпонд започна да се излива, сякаш разкъсало оковите на забравената си изтерзана душа.

— Греймарк свързва Мейлморд, който е разположен в Рейвънсхорн — Греймарк, замъкът на Призраците Морди. Там минава пътят, който ти търсиш, лабиринт от канали, които излизат от залите и помещенията, скрити дълбоко под скалата, и се изливат в един резервоар много по-надолу. Ако влезеш през каналите очите на Черните скитници няма да те видят!

— Мечът на Лий — продължи да го притиска Брин. — Къде можем да го намерим? Кажи ми!

Фигурата на Гримпонд се гърчеше отново и отново, всеки път, когато девойката от Вейл го докосваше с мъчителния спомен на безвъзвратно загубени чувства и усещания.

— Гноми паяци! — извика отчаяно видението. — Мечът е в техния лагер, извадили са го от водите на Чард Раш, след като попаднал в поставени от тях мрежи и капани.

Изведнъж Брин изтегли магията на песента на желанията, нагнетена със спомени за отдавна отминал живот. Дръпна я рязко и безболезнено, в миг. Освободи попадналото в клопките й същество. Ехото на песента се разнесе в надвиснала над пустото езеро тишина, затрептя в един единствен натрапчив тон и звънна. Един звук на забрава — приятен и далечен вик. Гримпонд отново се превърна в това, което беше.

Настъпи продължителна, угнетителна тишина. Брин бавно стана и се втренчи в лицето, огледално отражение на нейното. Нещо дълбоко в нея зави от ужас, когато видя изражението му. Сякаш всичко, което беше предизвикала, беше изживяно от самата нея!