Храмът на ветровете

— Д’Харанска империя?

— Тристан — прекъсна ги Калан, — точно в момента сме малко заети. Това вече го обсъждахме, имаш две седмици. А сега, ако обичаш…

Тристан отметна кичур коса, светлокафявите му очи се спряха върху Калан:

— Тогава ще мина направо на въпроса. До ушите ми достигна слух, че в Ейдиндрил върлува чума.

Острият поглед на Ричард изведнъж придоби обичайния си вид.

— Не е просто слух. Истина е.

— Доколко сериозна е опасността?

Ръката на Ричард намери дръжката на меча.

— Ако се присъедините към Ордена, министре, съм сигурен, че бихте предпочели чумата да се изсипе върху народа ви, а не аз.

Калан рядко бе виждала двама души, които така явно и от пръв поглед да не се харесват. Знаеше, че Ричард е уморен и че не е в настроение — след като бе видял толкова много мъртви деца — да бъде предизвикван от някой като Тристан, който толкова жестоко да му лази по нервите. Джара бе сред членовете на Съвета, пожелали смъртта на Калан. Макар Тристан да не бе гласувал лично, то своя глас бе дал негов сънародник. Ричард бе убил този съветник.

Калан не разбираше защо Тристан изведнъж намрази Ричард — освен може би защото Ричард бе човекът, поискал капитулацията на Джара. Предполагаше, че причината никак не е маловажна. На негово място Калан би се съветвала по същия начин.

Нямаше да се учуди, ако някой от двамата всеки миг извади оръжие. Дрефан се изправи между тях.

— Казвам се Дрефан Рал, Първи свещеник на комуна лечители, наречена Рауг’Мос. Имам известен опит с чумата. Предлагам ви да се приберете в стаята си и да избягвате контакт с непознати. Особено с проститутки. Освен това няма да е зле да се наспивате добре и да се храните здравословно. Тези неща ще ви помогнат да засилите имунитета на тялото си срещу болестта. Освен това смятам да поговоря на персонала на Двореца относно необходимостта от това всеки да се опита да засили организма си. Вие, както и всеки друг разумен човек, сте добре дошъл на лекцията ми.

Тристан внимателно изслуша Дрефан. Поклони се и му благодари за съвета.

— Е, оценявам, че ми казахте истината, Господарю Рал. По-слаб човек сигурно би се опитал да излъже относно подобен сериозен проблем. Сега разбирам защо сте толкова зает. Ще тръгвам, за да можете да се погрижите за хората си.

Бердин се прилепи до Ричард, чийто поглед се стрелкаше гневно към гърба на Тристан. Морещицата през цялото време бе чела съсредоточено дневника, произнасяйки на глас сложните думи на Д’Харански, и Калан се съмняваше, че изобщо е чула нещо от разговора досега.

— Господарю Рал, трябва да поговорим — промърмори тя.

Ричард отпусна ръка на рамото й, за да й покаже да изчака за миг.

— Дрефан, Надин, някой от вас да има нещо за главоболие? За жестоко главоболие?

— Имам билки, които ще ти помогнат, Ричард — предложи Надин.

— Знам нещо по-добро — Дрефан се приближи до не го. — Нарича се сън. Може би имаш далечен спомен, че някога си го използвал.

— Дрефан, знам, че от известно време не съм спал, но…