Храмът на ветровете
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Храмът на ветровете». Краткое содержание книги:
Калан остана със смътното впечатление, че Дрефан гледа на заболелите едва ли не с презрение, сякаш бяха виновни за болестта си, защото се бяха отнасяли с невнимание към аурите си и енергийните си потоци, за които лечителят през цялото време говореше, тъй че съвсем естествено можеше да се очаква, че ще се поддадат на подобна епидемия, напълно безопасна за човек като него, който обръща повече внимание на тялото си. Калан си помисли, че човек с неговите познания за лечението сигурно е разочарован от хората, които сами си докарват болести — като например проститутките или пък мъжете, които ги посещават. Тя с облекчение си помисли, че Дрефан не е сред тези клиенти.
Калан се запита дали Дрефан е прав за някои от нещата които говори, или просто проявява арогантност. Самата тя не обичаше хората, които сами си докарват проблеми със здравето. Някога познаваше дипломат, който се чувстваше зле всеки път, когато хапне тежки сосове с определени подправки. Получаваше затруднения с дишането. Човекът много обичаше сосове. Веднъж, на една официална вечеря, се налапа като невидял с един от любимите си деликатеси и умря на масата.
Калан така и не можеше да разбере как е възможно човек сам да си докарва болести и някак не й беше мъчно за дипломата. Всъщност дори се отнасяше към него доста презрително, щом той се появяваше на вечеря. Запита се дали и Дрефан не изпитва подобни чувства към някои хора — особено при положение, че знае за здравето и тялото на човек доста повече от нея. Тя бе свидетел как Дрефан направи чудеса с аурата на Кара, а знаеше и че някои болести са плод на мисълта.
Беше чувала, пък и видяла с очите си редица случаи в едно селище на име Лангден. Там живееше изключително суеверен и изостанал народ. Местният лечител — човек със силно влияние в обществото им — бе решил, че главоболията, тормозещи голяма част от населението, са дело на злите духове, обладали хората. Нареди на стъпалата на болните да се долепят нажежени до бяло метални плочи, които да изгонят злите духове. Забележително лечение. Оттогава насетне никой от жителите на Лангден не изпита главоболие. Всичко свърши като с магическа пръчка и не се появи отново.
Де да можеше и чумата да изчезне толкова лесно. Де да можеше Надин да изчезне толкова лесно. Но нямаше как да я отпратят точно сега, когато толкова много хора щяха да се нуждаят от помощ. Независимо дали я харесва или не, Надин щеше да остане, докато всичко свърши. Шота явно затягаше примката си около Ричард.
Калан не знаеше какво е казал Ричард на Надин, но можеше да предполага.
Изведнъж Надин се преизпълни с учтивост и любезност. Калан знаеше, че извинението на другата жена не с искрено. Вероятно Ричард й е казал, че ако не се извини, жива ще я одере. От погледа, с който Кара често удостояваше билкарката, Калан можеше да съди, че Надин трябвало да се притеснява повече от Морещицата, отколкото от Ричард.
Калан и Ричард водеха останалите от групата между извисяващите се бели колони от двете страни на входа, през огромните отворени порти, украсени с геометрични фигури, към Двореца. Просторното фоайе вътре се осветяваше от прозорци с бледосини стъкла, поставени между колони от бял полиран мрамор със златни капители. Освен това бяха запалени и десетки лампи, изкачени по стените.
По черно-белите мраморни плочи към тях се движеше облечена в кожени дрехи фигура. Отдясно, откъм стаите за гости, приближаваше друг човек. Ричард забави крачка и спря.
— Улик, би ли повикал генерал Кърсън. Сигурно е в щаба. Някой да е виждал генерал Болдуин?
— Вероятно е в двореца на Келтон, на Кралската улица — каза Калан. — Стои там от пристигането си насам, когато ни помогна да се справим с „Кръвта на братство то“.
Ричард кимна уморено. Калан си помисли, че никога не го е виждала в по-окаяно състояние. От пепелявото му лице гледаха две напълно безжизнени очи. Потърси с поглед Иган, който стоеше на няма и три метра разстояние от него. Ричард обаче не го видя, присви очи и леко се залюля от напрежението. Накрая го видя.
— А, Иган, ето къде си бил. Би ли отишъл за генерал Болдуин, ако обичаш?
Иган погледна Калан смутено, след което попита:
— Желаете ли да се видите с някой друг, Господарю Рал?
— Някой друг ли? Да. Кажете на генералите да вземат със себе си и офицерите си. Ще ги чакам в кабинета. Доведете ги там. Улик и Иган едновременно поздравиха с юмруци в гърдите и се заеха с изпълнението на задачите си. На отиване изпратиха съобщения чрез знаци на двете Морещици. В отговор Кара и Райна се приближиха към Ричард препречвайки пътя на Тристан Башкар, който изведнъж се закова на място.