Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
Вгледа се в тях и с неописуемо вълнение установи, че вижда не само неистова болка, но и величествен ужас.
Ръката му се плъзна през хлъзгавия корем и намери целта си — живото сърце. То туптеше бясно, подскачаше и се мяташе. Похитител и жертва не отместваха поглед един от друг. Оба сви мощния си юмрук. Сърцето се откъсна топло и влажно. Змията подскочи в предсмъртен агонизиращ гърч. Докато Оба измъкваше сърцето и през процепа, движенията и ставаха все по-премерени и уморени, докато накрая опашката потрепна за последно и застина.
През цялото време Оба не откъсна поглед от жълтите и очи докато не се убеди, че животът ги е напуснал. Не бе същото, като да гледаш как умира човек, защото липсваше онази специфична връзка между човешки същества, комплексът от сложни мисли, които можеха да свържат двама души в едно. Но все пак беше вълнуващо да проследиш как смъртта навлиза в периметъра на живота.
Блатото постепенно започваше да му харесва.
Триумфиращ и окървавен, Оба приклекна край водата, да са се поизмие и да почисти ножовете си. Срещата беше напълно неочаквана, предизвикателна и удовлетворителна, макар че трябваше да признае, че удоволствието далеч не може да се сравнява с убийството на жена. При жената към всичко останало се прибавяше и сексуалната възбуда, насладата да вкараш в тялото и не само ръката си, докато очакваш смъртта да влезе в нея, да споделите телата си.
По-голяма близост не съществуваше. Преживяването беше наистина вълшебно.
Когато приключи с миенето, водата беше почервеняла. Цветът и му напомни за червената коса на Дженсън.
Изправи се и провери дали всичките му вещи са си на мястото, дали не е изгубил нещо по време на схватката. Попипа джоба си, за да се увери, че тъй трудно изкараното му богатство си е на мястото.
Парите му ги нямаше.
Обзет от ледена паника, пъхна ръка в джоба си. Кесията я нямаше. Каза си, че сигурно я е изгубил под водата, докато се мъчеше да се отскубне от похитителката си. Държеше кесията си на връв, завързана за колана, за да е сигурен, че не може да я изгуби. Не можеше да си представи как е възможно. Единственото обяснение, което му хрумна, беше, че възелът вероятно се е разхлабил по време на борбата.
Обърна се и изгледа намръщено мъртвата твар, висяща на безформена купчина край ствола на дървото. Извън себе си от ярост, я сграбчи за шията и започна да блъска безжизнената глава о дървото, докато люспите започнаха да падат.
Изтощен и задъхан, най-сетне се спря. Остави трупа да се свлече на земята. Отпаднал духом, си каза, че ще трябва д се гмурне отново в блатото, за да потърси изгубените си пари. Преди това обаче направи последен отчаян оглед на джобовете си. При по-внимателно взиране забеляза, че връвта все още виси от колана му. Значи все пак не се е развързала. Дръпна я.
Беше отрязана.
Обърна се в посоката, откъдето идваше. Кловис.
Дребното човече все гледаше да се пъха в него като някаква досадна муха, устата му не преставаше да мели. Сигурно е видял кесията, докато Оба купуваше конете.
Изръмжа и изпрати яростен поглед през блатото. Заръмя. Капките заромолиха тихичко по гъстата пелена от листа над главата му и охладиха разгорещеното му лице. Ще убие дребния мошеник. Бавно. Кловис със сигурност ще се прави на ни лук ял, ни лук мирисал. Ще моли Оба да го претърси, за да докаже, че у него няма никаква кесия. Не е изключено да е заровил някъде парите с намерението по-късно да се върне да си ги вземе.
Но Оба ще го накара да си признае. Без съмнение. Кловис сигурно се смята за голям умник, ама изобщо няма представа с кого си има работа. Не знае що за човек е Оба Рал.
Хукна обратно през блатото, нетърпелив да извие врата на мизерника. Направи няколко крачки и спря. Не. Толкова време загуби, докато стигне дотук. Къщата на Алтея сигурно е близо. Не бива да допуска гневът му да го ръководи. Трябва да мисли. Нали е умен. По-умен от майка си. По-умен от оная вещица Латея. По-умен от дрипавия джебчия. Ще действа премерено и обмислено, а не заслепен от ярост. Ще се разправя с Кловис, когато приключи с Алтея. Обзет от мрачно настроение, продължи пътя си към къщата на чародейката.
ТРИДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
ПРЕЗ ЕФИРНАТА ПЕЛЕНА НА ДЪЖДА Оба не забеляза жива душа около червеникавата дървена къща, сгушена сред кичестите дървета и зеленина. По брега, обикалящ малкото езерце наблизо, се виждаха следи — отпечатъци от мъжки ботуши. Не бяха пресни, но именно те го отведоха до къщата. От комина мързеливо се виеше тежък влажен дим.