Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Колко тъжно, нали? Началникът на собствената ми охрана, Канеда, я намерил мъртва и повикал полицията. Изглежда, е била много предпазлива, но не достатъчно.
Гото тихо въздъхна.
— Глупаво дете. Знаеш ли, баща й е полицай. Много суров човек според нея. Той не я е разбирал за разлика от мен. Беше добър и нежен дух. От нея щеше да стане добра гейша.
„Удивително как хората се преобразяват след смъртта“ — помисли си равнодушно Ямата. Онова глупаво, безсрамно момиче се бе изправило срещу родителите си в опит сама да си проправи път в света, за да открие накрая, че светът не търпи неподготвените. Ала понеже е била способна да дари Гото с илюзията, че той е мъж, сега тя ставаше добър и нежен дух.
— Гото-сан, можем ли да позволим съдбата на нацията ни да се решава от такива хора?
— Не. — Новият министър-председател вдигна телефона. Трябваше да провери за точния номер върху един лист на бюрото си. — Изкачете планината Ниитака — рече той, когато връзката се осъществи, и така повтори една заповед, дадена преди повече от петдесет години.
В много отношения самолетът беше уникален, но иначе бе съвсем обикновен. Всъщност VC-25B беше военновъздушната версия на почитания „Боинг“ 747. С тридесетгодишна история след проектирането му и все още в серийно производство в завода край Сиатъл, самолетът бе боядисан в цветове, избрани от политически назначен декоратор, за да създаде подходящо впечатление пред другите страни, каквото и да значеше това. Застанал самотен на бетонната площадка, той беше заобиколен от униформена охрана „с пълномощия“, казано със сухата терминология на Пентагона, да използват автоматите си Ml6 много по-охотно, отколкото униформените пазачи на повечето федерални обекти. Просто по-учтив начин да се каже: „Първо стреляй и после питай.“
Нямаше ескалатор. Хората трябваше да се качват в самолета по стълби, също като през петдесетте, но все пак имаше метален детектор и човек трябваше да предаде багажа си, този път на служители от военновъздушните сили и тайните служби, които преглеждаха всичко с рентген и отваряха голяма част от нещата за очна проверка.
— Надявам се, че си оставила всичкото си секси-бельо у дома — подметна Джак със сподавен смях, докато вдигаше последната чанта на гишето.
— Ще разбереш, когато стигнем в Москва — отвърна професор Райън с дяволито намигване. Това бе първото й официално пътуване и всичко на военновъздушната база „Андрюс“ беше ново за нея.
— Здравейте, доктор Райън! Най-после се срещаме. — Хелън д’Агустино се приближи и протегна ръка.
— Кати, това е най-красивият телохранител в света — представи Джак тайната агентка на жена си.
— Не можах да дойда на последната официална вечеря — обясни Кати. — Имаше семинар в Харвард.
— Е, това пътуване сигурно ще е много вълнуващо — каза Хелън и се отдалечи любезно, за да се върне към задълженията си.
„Не колкото последното ми пътуване“ — помисли си Джак, като си спомни още една история, която не можеше да разкаже на никого.
— Къде си държи пистолета? — поинтересува се Кати.
— Никога не съм я претърсвал точно за него, скъпа — отговори той и също й намигна.
— Качваме ли се вече на самолета?
— Мога да се кача, когато си поискам — рече съпругът й. — Смятай ме за важна личност. — Реши, че е най-добре да се качат рано и да я разведе, затова я поведе към вратата. Проектиран за повече от триста пътници в невоенното си въплъщение, личният самолет 747 на президента (естествено, имаше и резервен) беше пригоден да приеме една трета от това число с великолепен комфорт. Джак първо показа на жена си местата им, като поясни, че обществената йерархия е съвсем очевидна. Колкото по-напред, толкова по-важна клечка. Помещението на президента бе на носа, където две канапета можеха да се разпъват като легла. Семейство Райън и семейство Ван Дам щяха да са в следващия сектор, на около шест метра по-назад; там можеха да седнат осем човека, ала в този случай бяха само пет. Към тях щеше да се присъедини президентският директор по комуникациите — изтормозената и обикновено френетична бивша телевизионна шефка Тиш Браун, развела се наскоро. Второстепенните членове на екипажа бяха наредени отзад в низходящ ред, докато се стигне до медиите, считани за най-маловажни.
— Това кухнята ли е? — попита Кати.
— Бордовата кухня — поправи я Джак. Тя впечатляваше, както и ястията, които се приготвяха тук; по-точно се готвеха с пресни продукти, а не се претопляха както в пътническите самолети.
— По-голяма е от нашата! — възкликна тя за удоволствие на главния готвач, старши сержант от ВВС.
— Не съвсем, обаче главният готвач е по-добър. Нали, сержант?