През дивия Кюрдистан

— Добър дух. Едни казват, че е ангелът Гавраил, други смятат, че е Архангел Михаил, закрилящ вярващите. Тук той има определени места и определено време, където и когато може да се отиде при него. Но първо ми кажи как те заловиха!

Изпълнението на желанието й можеше да ми донесе само полза. Превъзмогнах неприятното положение, в което се намирах, и болките, причинявани ми от завързаните ръце, и разказах преживяванията си от Амадие до настоящия момент. Старицата внимателно Ме слушаше, а като свърших, почти нежно хвана завързаните ми ръце.

— Ходих — извика тя, — правилно предполагаш. Неджир бей те е пленил. Не знам защо го е направил, но не го обичам. Той е брутален човек и аз ще те спася.

— Искаш да ме развържеш ли?

— Господарю, не смея да направя това. Неджир бей скоро ще дойде и ще ме накаже сурово.

— Как ще постъпиш тогава?

— Ефенди, днес е денят, в който в полунощ се ходи при Рух’и кулян. Духът ще ти помогне.

— Искаш да го помолиш за мен ли?

— Не мога да отида при него, защото съм стара, а пътят е прекалено стръмен за мен. — Тя спря и замислено се загледа пред себе си. После изпитателно ме погледна.

— Ходих, ще ме излъжеш ли?

— Ще ти кажа истината.

— Ще избягаш ли, ако ми обещаеш да не го правиш?

— Каквото обещая, го спазвам.

— Ръцете те болят. Ще останеш ли тук, ако те развържа?

— Обещавам.

— Но може ли отново да те вържа, ако някой дойде?

— Да.

— Вярвам ти.

Мадана се надигна и се опита да разхлаби въжето на гърба ми. Разкаяно си признавах, че в този момент миризмата на добрата Магданозка не ме отвращаваше ни най-малко. Намерението й се увенча с успех и аз блажено протегнах изтръпналите си от болката ръце и дадох възможност на дълго притисканите си гърди дълбоко да поемат въздух. Но отсега нататък Мадана седеше отвън пред колибата, откъдето още отдалеч можеше да види и чуе всеки приближаващ се. Това, че разговорът ни можеше да бъде продължен и през вратата, старицата ми доказа веднага.

— Ако някой дойде, незабавно ще те завържа — каза тя, а после добави: — О, господарю, ще дойдеш ли пак някога, ако ти разреша да си отидеш?

— Да. Но къде да вървя?

— Горе в планината, при Рух’и кулян.

Учудено се заслушах. Това беше приключение, каквото рядко ми се предлагаше. Щях тайно да бъда освободен от пленничеството си, за да се запозная с тайнствения дух на пещерата.

— Ще отида и можеш да бъдеш сигурна, че пак ще се върна! — обещах радостно на Мадана. — Но не знам пътя.

— Ще извикам Ингджа и тя ще те заведе.

Ингджа означава перла. Това име звучеше многообещаващо.

— Коя е Ингджа? — осведомих се любопитно.

— Една от дъщерите на Неджир бей.

— На кого? — попитах изненадано.

— Дъщерята е по-различна от баща си, господарю.

— Но дали ще ме заведе където трябва, ако е научила какво е наредил баща й?

— Ще те заведе. Тя е любимка на Марах Дуримех, а аз съм говорила с нея за непознатия ефенди, който побеждава отровата и на чието оръжие никой не може да се противопостави.