През дивия Кюрдистан

— Извинявай, че не ставам, за да те поздравя. Вързан съм за този стълб.

— Мислех, че Мадана вече те е развързала?

— Само ръцете.

— А защо не изцяло?

Тя веднага се наведе, за да ме развърже, но аз се възпротивих:

— Благодаря ти, добро момиче. Моля те да не правиш това, защото ще ти трябва твърде много време отново да ме вържеш, ако някой дойде.

— Мадана ми разказа всичко — отвърна тя. — Ходих, няма да търпя да лежиш тук на пода, ти, ефендито от Европа, обиколил всички страни в света, за да преживееш приключения!

Аха, това бяха последиците от самохвалството на Халеф. Момичето ме смяташе за някой европейски Харун ал Рашид, тръгнал на лов за приключения.

— Все пак от предпазливост ще трябва да изтърпиш това — отвърнах аз. — Ела до мен и ми позволи да ти задам няколко въпроса.

— Ходих, добротата ти е огромна. А аз съм само едно момиче, чийто баща на всичко отгоре ти е нанесъл смъртна обида.

— Може би ще му простя заради теб.

— Не заради мен, а заради майка ми, ефенди.

— Бедно дете! Баща ти сигурно е много строг и жесток с теб? Очите й блестяха.

— Строг и жесток ли? Ходих, Неджир бей не може да си позволи това! Не, но той презира жена си и дъщерите си. Той не вижда и не чува, че те са у дома му, затова няма да е грях, ако те заведа при Рух’и кулян.

— Кога ще стане това?

— Точно в полунощ трябва да сме на планината.

— Духът се намира там в една пещера, нали?

— Да. Винаги в полунощ, в първия ден на втората седмица от месеца.

— И по какво се разбира, че той е там?

— По свещта, която трябва да се носи. Пред входа на пещерата се поставя една свещ и човекът се оттегля назад. Ако тя продължи да гори, значи духа го няма, но ако изгасне, тогава духът е там. Човекът трябва да се приближи, прави три крачки навътре в пещерата и казва какво желае.

— За какво може да се разговаря с духа?

— За всичко. Човек може да го помоли за нещо, да се оплаче от някого или пък да се осведоми за нещо.

— Но аз мисля, че духът не говори. Как се научава отговорът?

— След като си казал желанието си, оттегляш се до иконата и чакаш известно време. Ако свещта отново се запали, молбата е изпълнена и скоро, често още през същата нощ, получаваш по някакъв начин вестта, която очакваш.

— Каква е тази икона, за която говориш?

— На един висок стълб е закрепена иконата на Божията майка.

Това ме изненада, защото знаех, че според учението на халданите Мария не е Божия майка, а само майка на човека Исус. Тайнственият Рух’и кулян, изглежда, беше католик.

— Откога стои там иконата? — попитах аз.

— Не знам. Още много преди да се родя.

— И досега нито един кюрд или халдани не е казал, че трябва да се махне?

— Не, защото тогава Рух’и кулян ще изчезне завинаги.

— А никой ли не желае това?

— Никой, ефенди. Духът прави много благодеяния в цялата околност. Той ощастливява бедните и съветва богатите, закриля слабите и заплашва могъщите, когато злоупотребяват със силата си. Доброто се уповава на него, а злото трепери пред него. Ако помоля татко да те освободи, той ще ми се изсмее. Но ако духът му заповяда, той ще се подчини.