Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
„Приятелката на Саландер пише за САДОМАЗОХИСТИЧЕН ЛЕСБИЙСКИ СЕКС.
Трийсет и една годишната жена е известна в стокхолмските нашумели заведения. Тя не скри, че сваля жени и че иска да доминира във връзките си.“
Репортерът дори бе открил момиче на име Сара, което според информацията е било обект на желание от страна на трийсет и една годишната жена. Интимният ѝ приятел бил „възмутен“ от набезите срещу нея. Според твърденията в статията ставаше дума за подозрителна елитарна феминистична подгрупа в рамките на гей движението, чиито членове освен всичко друго вземали участие в тъй наречения bondage workshop[62] по време на Прайд фестивала. Като цяло статията се основаваше на цитати от текст на Мириам Ву отпреди шест години, на който се бе натъкнал някакъв репортер. Въпросният текст вероятно имаше провокативна цел и бе публикуван във вестник на феминистичен клуб. Бублански прегледа набързо статията, след което изхвърли вечерния вестник в едно кошче за боклук.
Замисли се за миг за Ханс Фасте и Соня Мудиг. И двамата бяха компетентни следователи. Но Фасте създаваше проблеми. Ходеше по нервите на хората. Бублански си даде сметка, че ще се наложи да поговори с Фасте, но му беше трудно да повярва, че информацията по разследването е изтекла от него.
Когато отново вдигна поглед, откри, че се намира на Лундагатан и наблюдава входа на жилищната сграда на Лисбет Саландер. Не беше дошъл съзнателно дотук. Просто не можеше да проумее що за човек е главната заподозряна.
Качи се по стълбите, водещи до горната част на Лундагатан, и се замисли върху разказа на Микаел Блумквист за нападението над Лисбет Саландер. И той не водеше до нищо. Нямаше подадена жалба в полицията, не разполагаха с каквито и да било имена и дори с добро описание на нападателите. Блумквист твърдеше, че не е успял да види номера на буса, потеглил от мястото на нападението.
Ако изобщо е била нападната.
С други думи, и тук се бе натъкнал на задънена улица.
Бублански погледна надолу към виненочервената хонда, която явно през цялото време си е била паркирана там. Изведнъж видя Микаел Блумквист да върви към входа.
МИРИАМ ВУ СЕ СЪБУДИ късно през деня, увита в чаршаф, седна в леглото и огледа непознатата стая.
Бе използвала внезапната си медийна известност като извинение, за да преспи у приятелката си. Но всъщност страхът да не би Лисбет Саландер да потропа на вратата подклаждаше с не по-малка сила желанието ѝ да избяга от вкъщи.
Полицейският разпит и писанията във вестниците ѝ бяха въздействали по-силно, отколкото очакваше. Макар че не искаше да си прави прибързани заключения, преди Лисбет да получи шанс да ѝ даде обяснение, вече започваше да вярва във вината ѝ.
Хвърли поглед към Виктория Викторсон, 37-годишна, наричана Дубълве[63], която бе стопроцентова лесбийка. Лежеше по корем и мърмореше насън. Мириам Ву се шмугна в банята и се пъхна под душа. След това излезе и купи кифлички за закуска. Чак когато се нареди на касата в близкия магазин до кафене „Синамон“ на улица Веркстадсгатан, погледът ѝ попадна върху първите страници на вестниците, което я накара веднага да се върне в апартамента на Дубълве.
МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ МИНА покрай виненочервената хонда пред входа на Лисбет Саландер, въведе кода и изчезна. След две минути отново излезе на улицата. Няма никой вкъщи? Блумквист погледна надолу по улицата. Изглежда, се чудеше какво да прави. Бублански го наблюдаваше замислено.
Бублански се притесняваше, че ако Блумквист е излъгал за нападението на Лундагатан, то вероятно играе някаква игра и в най-лошия случай може да се окаже замесен в убийствата. Но ако казваше истината, а все още нямаше доказателства за противното, в цялата драма имаше някакво скрито неизвестно. Това означаваше, че има непоявили се до този момент действащи лица и че убийствата ще се окажат далеч по-сложни за разкриване от версията за болното момиче, стреляло в пристъп на лудост.
Когато Блумквист тръгна към Синкенсдам, Бублански извика подире му. Журналистът спря, видя полицая и тръгна към него. Срещнаха се в долната част на стълбите.
– Здравей, Блумквист. Лисбет Саландер ли търсиш?
– Всъщност, не. Мириам Ву.
– Няма я вкъщи. Някой каза на медиите, че се е върнала.
– Какво ви разказа?
Бублански погледна изпитателно Микаел Блумквист. „Кале Блумквист“.
– Разходи се с мен – предложи Бублански. – Имам нужда от чаша кафе.