Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Преминаха покрай църквата „Хьогалидскюркан“ в мълчание. Бублански го заведе до кафене „Лиласюстер ви Лилехолсбрун“, където Бублански си поръча дълго еспресо с една супена лъжица студено прясно мляко, а Микаел си взе кафе лате. Седнаха в залата за пушачи.
– Отдавна не бях имал толкова заплетен случай – рече Бублански. – Колко много мога да си позволя да обсъдя с теб, без да го прочета утре в „Експресен“?
– Не работя за „Експресен“.
– Знаеш какво имам предвид.
– Бублански, не мисля, че Лисбет е виновна.
– Дори си се захванал с лично разследване. Затова ли те наричат Кале Блумквист?
Микаел внезапно се усмихна.
– Разбрах, че твоето прозвище е инспектор Бубла.
Бублански се усмихна накриво.
– Защо вярваш, че е невинна?
– Не знам абсолютно нищо за попечителя ѝ, но няма никаква причина да убива Даг и Мия. Особено Мия. Лисбет ненавижда мъже, които мразят жените, а Мия точно в този момент работеше върху изобличаването на сума ти клиенти на проститутки. Двете се борят за едно и също нещо. Лисбет има морал.
– Не мога да си съставя конкретно мнение за нея. Дали е умствено изостанал психопат, или компетентен професионалист в областта на проучванията.
– Лисбет е различна. Тя е изключително асоциална, но в интелектуално отношение е напълно нормална. Може би дори е по-надарена и от двама ни.
Бублански въздъхна. Преценката на Микаел Блумквист съвпадаше напълно с тази на Мириам Ву.
– Въпреки това трябва да бъде заловена. Не мога да се впускам в детайли, но разполагаме с технически доказателства, че се е намирала на местопрестъплението и че е била в контакт с оръжието на убийството.
Микаел кимна.
– Предполагам, че това означава, че сте открили пръстовите ѝ отпечатъци по него. Което обаче не означава, че именно тя е стреляла.
Бублански кимна.
– Драган Армански също се съмнява. Твърде предпазлив е, за да го признае, но и той търси доказателства за невинността ѝ.
– А ти? Какво мислиш?
– Аз съм полицай. Задържам хората и ги разпитвам. Точно в момента Лисбет Саландер се намира в доста неизгодно положение. Осъждали сме хора с далеч по-малко доказателства.
– Не отговори на въпроса ми.
– Не знам. Ако е невинна… Кой според теб би имал интерес да убие попечителя ѝ и приятелите ти?
Микаел извади пакет цигари и предложи на Бублански, но той поклати глава. Блумквист не искаше да лъже полицията и предположи, че трябва да сподели съмненията си по отношение на мъжа с името Зала. Трябваше да разкаже и за полицай Гунар Бьорк от Сепо.
Бублански и колегите му обаче също имаха достъп до материалите на Даг Свенсон, които съдържаха папката, кръстена „Зала“. Трябваше единствено да прочетат съдържанието ѝ. Вместо това те продължаваха стремглаво напред и изнасяха всички интимни подробности от живота на Лисбет Саландер в медиите.
Микаел имаше една идея, но не знаеше докъде би го довела, ако я осъществи. Не искаше да назове Бьорк, преди да е напълно сигурен. „Залаченко“. Той беше връзката между Бюрман, Даг и Мия. Проблемът бе, че Бьорк не му разказа нищо конкретно.
– Остави ме да се поровя още малко и ще ти предложа алтернативна теория.
– Без замесени полицаи, надявам се.
Микаел се усмихна.
– Не. Все още не. Какво каза Мириам Ву?
– Горе-долу същото като теб. Имали са връзка.
Той погледна скришом Микаел.
– Това не е моя работа – рече Микаел.
– Мириам Ву и Саландер се познават от три години. Тя не знаеше нищо за живота на Саландер, нито дори къде е работила. Трудно е за преглъщане, но мисля, че казва истината.
– Лисбет е изключително потайна – каза Микаел.
Поседяха мълчаливо известно време.
– Имаш ли телефонния номер на Мириам Ву?
– Да.
– Може ли да го получа?
– Не.
– Защо не?
– Микаел, това е полицейско разследване. Нямаме нужда от частни детективи с невероятни теории.
– Все още нямам собствена теория. Но мисля, че отговорът на загадката се крие в материала на Даг Свенсон.
– С малко усилие лесно ще успееш да се свържеш с Мириам Ву.
– Вероятно. Но най-лесно е да помоля човек, който има номера ѝ.
Бублански въздъхна. Микаел внезапно му се ядоса.
– Да не би полицаите да са по-способни от обикновените хора, които наричаш частни детективи? – попита той.
– Не. Но полицаите са специално обучени и е тяхно задължение да разследват престъпления.
– Частните лица също са образовани – каза Микаел бавно. – А понякога частните детективи се справят много по-добре с разследванията от полицаите.
– Вярвам ти.
– А аз съм сигурен. Случая „Джой Раман“. Няколко полицаи търкаха столовете, докато Раман лежа невинен пет години в затвора за убийството на една стара дама. Вероятно още щеше да е зад решетките, ако някаква учителка не бе отделила няколко години, за да извърши задълбочено разследване по случая. И успя да го стори, въпреки че не разполагаше с ресурсите на полицията. Не само доказа невинността на Раман, но и посочи най-вероятния извършител.