Пътят на кралете (том II)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том II)». Краткое содержание книги:
— Чакай малко. Ти си искал да докажеш моята невинност?
Садеас се намуси и пак си взе чинийката.
— Знаеш ли какъв ти е проблемът, Далинар? Знаеш ли защо всички почнаха да те смятат за досадник?
Далинар не отговори.
— Самонадеяността. Станал си неописуемо самодоволен. Да, поисках от Елокар това назначение, за да докажа, че си невинен. Нима е толкова ужасно трудно да повярваш, че и някой друг в тази армия може да свърши нещо честно?
— Аз…
— Така е. Гледаш ни снизходително, като човек, който се е покачил върху лист хартия и си мисли, че е толкова нависоко, че вижда на мили далеч. Е, според мене книгата на Гавилар е крем, а Кодексът е купчина лъжи, която хората се преструват, че следват, за да успокоят гузната си съвест. Проклятие, и моята съвест е гузна. Обаче не исках да те клеветят заради това некадърно покушение. Ако ти искаше той да умре, просто щеше да го убиеш и толкова!
Садеас отпи от горещото виолетово вино.
— Работата е там, че Елокар все повтаряше за проклетия ремък. И хората започнаха да говорят, понеже тогава той беше под твоя защита, а и двамата препуснахте така. Само Отецът на Бурята знае защо могат да допуснат, че точно ти би опитал да погубиш Елокар. Напоследък едва убиваш дори паршендите. — Садеас натъпка залък хляб в устата си и се накани да тръгва.
Далинар пак го хвана за ръката.
— Длъжник съм ти. Не трябваше да се отнасям с тебе така през тези шест години.
Садеас завъртя очи и продължи да дъвче.
— Разследването ми не беше само заради теб. Докато всички смятаха, че ти стоиш зад покушението, никой нямаше наистина да прецени кой опита да убие Елокар. А някой наистина опита, Далинар. Не приемам, че осем скъпоценни камъка са се счупили в един бой. Само срязаният подпръг би бил смехотворен, но с отслабената Броня… Изкушавам се дори да повярвам, че внезапната поява на пропастното чудовище също е била съгласувана. Обаче нямам представа как човек би успял да направи такова нещо.
— А думите ти, че съм набеден?
— Казах го преди всичко, за да дам на останалите предмет за клюки, докато разбера какво се е случило в действителност. — Садеас погледна, че Далинар още го държи. — Ще ме пуснеш ли?
Далинар го освободи.
Садеас остави чинийката, приглади дрехата си и отърси рамо.
— Още не съм се отказал от теб, Далинар. Вероятно ще ми потрябваш преди края на всичко това. Длъжен съм да кажа обаче, че напоследък не знам как да те разбирам. Мълвата, че искаш да изоставиш Договора за отмъщение. Има ли нещо вярно?
— Споменах го поверително на Елокар като възможен вариант. Така че, щом трябва да знаеш, има нещо вярно. Уморен съм от тази война. Уморен съм от Равнините, от това да съм далеч от цивилизацията, да убивам от време на време по шепа паршенди. Но се отказах от идеята да се оттеглим. Сега искам да победим. Но върховните принцове не искат да чуят! Всички смятат, че това е някакъв хитроумен кроеж да наложа властта си над тях.
Садеас изсумтя.
— Ти по-скоро би разбил муцуната на някого, отколкото да го намушкаш в гръб. Прекрасна праволинейност.
— Стани мой съюзник — рече Далинар подире му.
Садеас застина.
— Знаеш, че няма да те предам, Садеас. Ти ми вярваш така, както другите не могат да ми повярват. Нека да опитаме онова, за което се мъчех да склоня другите върховни принцове. Да щурмуваме заедно някое плато.
— Не става. Няма смисъл в щурма да участва повече от една армия. И без това оставям половината от хората си в лагера всеки път. Няма място за разгръщане на повече войници.
— Да, обаче помисли. А ако опитаме нова тактика? Твоите мостови отряди са бързи, а моите войници са силни. Какво ще кажеш да удариш бързо платото с един добре обучен отряд и да задържиш паршендите? Можеш да устоиш до пристигането на моите по-силни, но по-бавни войници.
Това накара Садеас да замълчи.
— Можеш да спечелиш Меч, Садеас.
Погледът му стана алчен.
— Знам, че си се сражавал с паршендски Броненосци — продължи Далинар, уловил здраво тази нишка, — но си загубил. Без Меч си в неизгодно положение. — Паршендските Броненосци имаха навика да бягат след намесата си в сражението. Обикновените копиеносци, разбира се, не можеха да ги убият. Само Броненосец можеше да убие Броненосец. — Навремето убих двама. Обаче нямам често възможността да го правя, понеже не стигам достатъчно бързо до платата. Ти можеш. Заедно можем да побеждаваме по-често и аз мога да спечеля Меч за теб. Можем да го направим, Садеас. Заедно. Както някога.