Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
— Ами… аз…
Ако някога преди се беше чувствал като девственик, след всичко това за Куин… каквото и да беше то… сега той осъзна, че е ДЕВСТВЕНИК.
— Виж, ако те карам да се чувстваш неудобно…
— Не, не е това. Наистина не съм чак толкова изненадан. Влизаше в баните с много различни…
— Просто оставях да се случи, каквото имаше да се случва. — Куин потърка челото си. — Не възнамерявам да остана такъв завинаги.
— Не ли?
— Някой ден искам да имам шелан. Междувременно ще се наслаждавам на каквото ми се изпречи на пътя. Така знам, че наистина съм жив.
Джон се замисли за това.
— И аз искам жена. Но е трудно, защото…
Куин не го погледна, но кимна с разбиране, което беше добре. Интересно, че беше по-лесно да обсъжда разни неща с приятеля си сега, когато той знаеше откъде произлизаха затрудненията му.
— Виждам начина, по който наблюдаваш Хекс.
Джон пламна.
— Това е страхотно. Искам да кажа… Тя е изключително секси. Донякъде, защото е толкова респектираща. Мисля, че е способна да те накара да си глътнеш зъбите, ако не спазваш реда на опашката. — Куин вдигна рамене. — Но не мислиш ли, че трябва да започнеш с някоя малко… не знам, по-кротка?
— Не избираш от кого да си привлечен.
— Амин.
Чуха, че някой се приближава от предния двор, и двамата се съсредоточиха, вдигайки дулата на оръжията си.
— Аз съм — извика Блей. — Не стреляйте.
Джон излезе от храстите.
— Мислех, че ще отидеш с родителите си.
Блей се втренчи в Куин.
— Братята се опитват да се свържат с теб.
— Защо ме гледаш така? — попита Куин и свали оръжието си.
— Искат да се върнеш в имението.
— Защо — изписа Джон, въпреки че погледът на Блей все още беше закован в Куин. — Рот каза, че можем да останем тук.
— Какви са новините? — попита сковано Куин. — Носиш ни новини, нали така?
— Рот иска…
— Семейството ми е било нападнато, нали? — Челюстта на Куин се стегна. — Нали?
— Рот иска…
— Зарежи Рот. Говори!
Блей стрелна с поглед Джон, преди отново да насочи вниманието си към приятеля им.
— Майка ти, баща ти и сестра ти са мъртви. Брат ти е изчезнал.
Дъхът на Куин го напусна с хриптене, като че някой го беше изритал в гърдите. Блей и Джон посегнаха към него, но той се дръпна и отстъпи настрани.
Блей поклати глава.
— Толкова съжалявам.
Куин не каза нищо. Все едно беше забравил английския.
Блей отново протегна ръка към него, но Куин отстъпи още една крачка назад и той каза:
— Рот ми се обади, защото не могъл да се свърже с никого от вас и ме помоли да ви отведа в имението. Глимерата ще се оттегли на сигурно място.
— Да се качваме в колата — изписа Джон по посока на Куин.
— Няма да тръгна.
— Куин.
— Куин.
Гласът на Куин беше изпълнен с емоциите, които лицето му отказваше да демонстрира.
— Майната му на всичко това. Майната…
В къщата на Блей проблесна светлина и Куин завъртя глава. През стъклото на кухненския прозорец те видяха вътре да се разхожда един лесър.
Куин не можеше да бъде спрян. След части от секундата беше вътре с вдигнато оръжие. Не стреля само веднъж. Насочи пистолета си към убиеца и не спираше да натиска спусъка, като закова бледия мръсник към стената.
Дори след като лесърът се свлече долу и черната му кръв изтичаше, Куин продължи да стреля, докато тапетът отзад не заприлича на произведение на Джаксън Полък.
Блей и Джон се втурнаха след него и Джон преметна ръка около врата на приятеля си. Докато дърпаше Куин назад, сграбчи ръката с оръжието, в случай че решеше да се обърне и да стреля.
В кухнята се вмъкна друг лесър и Блей се втурна към него с кухненски нож в ръка. Когато се озова лице в лице с безцветния мръсник, онзи извади автоматичен нож сякаш от нищото и двамата започнаха да се движат в кръг един срещу друг. Блей беше нащрек, а едрото му тяло беше готово да се хвърли в атака. Погледът му следеше всяко движение на другия. Бедата се състоеше в това, че още кървеше от предишните си наранявания, а лицето му беше пребледняло заради всичко преживяно.
Куин успя да вдигне дулото на пистолета си въпреки желязната хватка на Джон.
Джон поклати глава, а той просъска: