Войната на близнаците

— Не, всичко е наред с мен — отговори грубо.

— Слава на Паладин — усмихна се Кризания, без да сваля ръката си.

Очите на магьосника се присвиха:

— Твоят бог не заслужава благодарностите ми! — измърмори. Пръстите му стиснаха ръката ѝ до болка.

Младата жена потрепери. За момент ѝ се стори, че горящата топлина на тялото му изсмуква жизнената ѝ енергия и почти е на път да я смрази. Тя опита да измъкне дланта си, ала движението ѝ като че ли изтръгна Рейстлин от размисъла, в който бе потънал и той я погледна:

— Прости ми, Преподобна дъще — пусна я. — Болката беше нетърпима. Молих се да получа смърт. Но тя ми бе отказана.

— Знаеш причината — произнесе утешително Кризания, забравила напълно за страховете си.

Ръката ѝ се поколеба за миг, след което тя си позволи да я отпусне на завивката, без да докосва неговата.

— Така е и съм готов да я приема. И все пак не мога да му простя. Но това е само между твоя бог и мен — каза укорително той.

Младата жена прехапа долната си устна.

— Приемам порицанието ти. Беше заслужено. — Тя замълча. Рейстлин сякаш също нямаше желание да поднови разговора. Чертите на лицето му се бяха изострили още повече. — Каза на Карамон, че боговете са на наша страна. — Значи си влязъл във връзка с моя бог... с Паладин? — поинтересува се внимателно Кризания.

— Естествено — по лицето на магьосника плъзна обичайната му изкривена усмивка. — Това учудва ли те?

Тя въздъхна. Отпусна глава и позволи на тъмната коса да се разпилее върху раменете ѝ. Слабата лунна светлина блестеше със сини оттенъци по къдриците ѝ, а кожата ѝ излъчваше млечна белота. Парфюмът ѝ изпълваше стаята и сякаш се прибавяше към самия аромат на нощ-

та. Усети, че той я докосва. Вдигна глава и видя в очите му единствено горяща страст — страст, която нямаше нищо общо с магията. Кризания затаи дъх, ала в същия миг Рейстлин се изправи и се отдалечи от леглото. Младата жена въздъхна.

— Значи си общувал с двама от боговете? — попита натъжено.

— Общувал съм и с трима им — отвърна безцеремонно той, като се обърна отново към нея.

— Трима? — озадачи се тя. — Гилиън?

— Кой друг може да е Астинус, освен самият говорител на Гилиън? — подметна враждебно магьосникът. — Ако не е и самият Гилиън, както мнозина подозират. Това, разбира се, едва ли е ново за теб...

— Никога не съм разговаряла с Мрачната Царица — каза Кризания.

— Не? — Рейстлин зададе последния въпрос, втренчен пронизително в нея. Погледът му сякаш се простираше до самото сърце на душата ѝ. — Нима не ѝ е известено какво жадуваш? Нима не ти го е предлагала?

Взряна в него, усещайки близостта му, Кризания почувства, че отговорът ѝ потъва сред вълната от желание, което я бе обзело. Рейстлин не сваляше очи от нея. Тя преглътна и поклати глава:

— Ако е така — произнесе едва чуто, — значи ми го е предложила с едната си ръка и неми е позволила да го имам с другата.

Чу как черната роба прошумоля, когато магьосникът стреснато трепна. Огряното му от луната лице за момент изглеждаше разтревожено и замислено. После се смекчи.