Войната на близнаците
- Автор: Уэйс Маргарет, Хикмэн Трэйси
- Серия: Dragonlance Legends #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: "ИнфоДАР" ЕООД
- ISBN: 954-761-142-9
- Переводчик: Петър Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Войната на близнаците». Краткое содержание книги:
Цели сто години народът на Крин се е борил за своето оцеляване. Ала
за някои тези години са изминали като миг.
Запратени напред във времето от могъщата магия на Рейстлин, Карамон и Кризания са
принудени да застанат рамо до рамо с магьосника в опитите му да
покори Царицата на Мрака. За свое учудване Рейстлин открива, че
летописите трудно могат да бъдат подчинени на чиято и да е воля.
А още по-малко копнежите на сърцето му.
До стената бе примъкнато грубо легло. Младата жена погледна укорително магьосника и побърза да се приближи. Когато коленичи до него и положи длан върху трескавото му чело, Тас изкрещя. Очите му се отвориха широко, но невиждащо. Рейстлин я последва бавно и махна към приклекналото в ъгъла мрачно джудже.
— Остави ни — нареди и се загледа към кендера. Вратата щракна зад гърбовете им.
— Как може да го държиш заключен и на тъмно? — възмути се младата жена.
— Някога лекувала ли си страдащи от чума, лейди Кризания? — попита със странно изражение магьосникът. — Тя стреснато го погледна. Изчерви се и отклони очи. Рейстлин се усмихна с горчивина и сам отговори на въпроса си: — Не, разбира се, че не си. Чумата никога не е стигала до Палантас. Никога не е покосявала богатия, красив... — Той дори не направи опит да прикрие презрението си. Кризания почувства как пламва, сякаш самата тя се бе разболяла от треска. — Е, при нас дойде — продължи Рейстлин. — И покоси най-бедните части на Хейвън. Разбира се, там нямаше лечители. Нито пък мнозина на драго сърце изявиха желание да останат и да се погрижат за заболелите. Дори членовете на семействата им ги изоставяха. Бедни, жалки души. Правех каквото можех, лекувах ги с помощта на познанията за билките, които наскоро бях придобил. И ако не можех да ги изцеря, поне успявах да облекча болките им. Учителят ми не го одобряваше. — Сега вече говореше полугласно, сякаш бе забравил за присъствието ѝ. — Също и Карамон. Страхувал се за здравето ми, така твърдеше. Ха! — Той се изсмя кухо. — Страхуваше се за самия себе си. Мисълта, че може да се зарази от чума го плаши повече дори от армия гоблини. Как можех да им обърна гръб? Нямаха си никой... абсолютно никой. Презряни, умиращи... умиращи в самота.
Кризания го наблюдаваше вцепенено и усещаше как в очите ѝ започват да напират сълзи Рейстлин не я виждаше. В съзнанието си той се намираше сред вонящите бордеи из покрайнините на града. Мизерните домове на прокудените от славата и богатството. Виждаше себе си, облечен в червената роба, изгубен между страдащите; даваше им лекарства, държеше ръцете на умиращите, беше с тях в последните мигове от живота им. Работеше сред болните, без да очаква благодарност, без да я търси. Лицето му — последното човешко лице, което мнозина щяха да видят през живота си — не изразяваше нищо. Нито състрадание, нито загриженост. И все пак умиращите намираха утеха. До тях имаше някой, който разбираше, който всекидневно живееше с болката, който гледаше смъртта право в очите, без да изпитва страх...
Рейстлин се бе грижил за жертвите на чумата. Правеше необходимото според собствените си чувства, но защо? Все още не знаеше причината. А може би я бе забравил...
— При всички случаи — върна се към настоящето той, — открих, че светлината наранява очите им. Онези, които успяваха да се възстановят, най-често губеха зрението си от...
Ужасеният писък на кендера го прекъсна. Тасълхоф се взираше подивяло в него:
— Моля те, Рейстлин! Опитвам се да си спомня! Нали няма да ме върнеш обратно при Царицата...
— Тихо, Тас. — Кризания го улови, за да му попречи буквално да се изкатери по стената зад себе си. — Успокой се, Тас. Аз съм лейди Кризания. Позна ли ме? Тук съм, за да ти помогна.
Кендерът обърна разширените си очи към нея. Погледът му остана празен. Сетне той изплака и се притисна в свещенослужителката.
— Не му позволявай да ме върне обратно в Бездната, Кризания! Не му позволявай да те изпрати там! Там е ужасно, ужасно! Всички ще умрем като клетия Гнимш. Мрачната Царица ми каза!
— Бълнува — измърмори младата жена и внимателно се освободи от него. Помогна му да се отпусне обратно в завивките. — Много странно. Така ли е при всички болни от чума?
—Да — отвърна Рейстлин. Магьосникът се втренчи в Тас и коленичи до леглото. — Понякога дори е по-добре да влезеш в тона им. Успокоява ги. Тасълхоф...
Рейстлин положи ръка върху гърдите на кендера. Тас се сви ужасено и отново се загърчи, сякаш искаше да избяга.
— Ще бъда добър, Рейстлин — изплака той. — Не ме наранявай като клетия Гнимш. Светкавици, мълнии!
— Слушай ме внимателно — започна магьосникът с намек за гняв и раздразнение в гласа си, които накараха Кризания отново да му хвърли неодобрителен поглед.
Ала върху лицето на Рейстлин бе изписана единствено хладнокръвна загриженост. Помисли си, че вероятно е станала грешка, че магьосникът просто е объркал тона. Тя затвори очи, докосна медальона на Паладин около шията си и започна да изрича молитва за изцеление.