Войната на близнаците

— Трябва да е магия — измърмори Регър към Карамон, като погледна унищожително високите шпилове на укреплението. — В противен случай отдавна щеше да се е изравнила със земята.

Хълмистите джуджета отказаха дори да пристъпят във вътрешността ѝ и предпочетоха да разположат лагера си отвън. Хората от равнината постъпиха по подобен начин, не толкова от страх пред магията, макар тя в никакъв случай да не им вдъхваше доверие, а поради факта, че по принцип не се чувстваха удобно на закрито.

Северняците, напротив, се подиграха на всички и смело пристъпиха вътре, като си подхвърляха шеги за призраци и страшилища. Останаха една нощ. На следващата сутрин ги намериха заети да издигат лагера си на открито, мърморейки за свеж въздух и здрав сън под звездите.

— Какво,се е случило тук? — попита объркано брат си Карамон, докато се разхождаха вътре веднага след пристигането си. — Твърдиш, че не е Кула на Върховното чародейство и все пак тук има магия. Очевидно е. Построили са я магьосници. И — едрият войн потръпна — човек изпитва странно чувство. Не е зловещо, като в Кулите, но е някак... някак... — замълча объркано.

—... извратено — промърмори Рейстлин. Очите му обходиха стените край тях. — Извратено и смъртоносно, братко. Тук са се провеждали експерименти. Неслучайно магьосниците са построили това място далеч от оживените пътища поради една причина. Знаели са, че магията лесно може да им се изплъзне от контрол. Така и станало — всъщност, случвало се е неведнъж. Но е имало и щастливи моменти. Тук са се изковавани магии, които след това са носили всеобща полза.

— Но защо са я изоставили? — обади се лейди Кризания и се загърна по-добре във вълнената си наметка.

Беше проветриво и въздухът миришеше на прах и камък.

Рейстлин намръщено замълча. Продължиха през смълчаните, извиващи се коридори, без да говорят. Леките кожени ботуши на Кризания почти не издаваха звук, тежко подкованите стъпки на Карамон отекваха в стените, а робата на Рейстлин шумолеше заедно с ритмичното потропване на жезъла на Магиус, на който се подпираше при всяка крачка. Беше толкова тихо, че тримата можеха да бъдат взети за призраци. Когато магьосникът отново заговори, гласът му почти стресна едрия войн и Кризания:

— Макар чародеите винаги да са били разделени на трите основни цвята роби — за добрите, неутралните и злите — невинаги сме поддържали баланса толкова съвършено, колкото би ни се искало. Когато обикновените хора се обърнали срещу нас, Белите роби се оттеглили в Кулите си и оттам започнали да призовават към помирение. Черните, разбира се, отначало искали да потърсят възмездие. Те завзели крепостта и провели опити за създаването на цели армии. — Той отново замълча. — Опити, които тогава завършили с неуспех, но донесли гибелни вреди на нашата епоха... Грешката им струвала осъзнаването за безизходността на ситуацията. Изоставили Заман и се присъединили към онези от тях, които водели битките, известни като Изгубените сражения.