Войната на близнаците

— Тихо — прошепна магьосникът, като запуши устата му.

Кризания вдигна разтревожено поглед, само за да види как Рейстлин нежно гали бузата на кендера. После съзря ужасеното и пребледняло лице на Тас и поклати глава:

— Вече е по-добре. Няма да умре. Но наоколо му са надвиснали мрачни сенки, които не позволяват на светлината на Паладин да го изцери напълно. Сенките на тези трескави бълнувания. Разбираш ли нещо от онова, което казва? — Веждите ѝ се събраха объркано. — Каквото и да е, изглежда за него е реално. Трябва да е било наистина ужасно, за да вземе страха на един кендер.

—Може би, ако ни оставиш, ще се почувства по-добре и ще може да ми каже какво го измъчва — предложи меко Рейстлин. — Двамата сме много добри приятели.

— Вярно. — Кризания се усмихна и се изправи. За нейно учудване Тас тутакси сграбчи ръцете ѝ.

— Не ме оставяйте с него, милейди! — Пое си въздух. — Той уби Гнимш! Бедният Гнимш. Видях го как ум-умира! — Той зарида. — Пламтящите мълнии...

— Хайде, хайде, Тас — успокои го младата жена и внимателно, но твърдо го накара да се отпусне в леглото. — Никой няма да те нарани. Който и да е убил този... мм... Гнимш, вече не може да се добере до теб. Сега си при приятели. Нали, Рейстлин?

—Магията ми е могъща — отвърна тихо той. — Помни това, Тасълхоф. Помни могъществото на магията ми.

— Да, Рейстлин — отвърна кендерът и замръзна неподвижно, прикован от пронизващия му поглед.

— Мисля, че наистина е по-разумно да останеш и да поговориш с него — каза тихо Кризания. — Тези мрачни страхове няма да го оставят на мира и само ще затруднят излекуването му. Сега най-добре да се връщам в стаята си. Ще намеря пътя сама, с помощта на Паладин.

— Значи няма да казваме на Карамон? — погледна я с крайчеца на окото си магьосникът.

— Да — отвърна решително тя. — Това само ще го натовари допълнително. — После се обърна към пациента си: — Ще се върна на сутринта, Тасълхоф. Поговори с Рейстлин. Отърви се от товара, който измъчва душата ти. После е най-добре да поспиш. — Положи ръка върху изпотеното челце на кендера и промълви: — Нека Паладин бъде с теб.

—  Карамон? — обади се с нотка на надежда в гласа Тас. — Карамон ли каза? Той тук ли е?

— Да. А когато се наспиш, нахраниш и отпочинеш, ще те отведа при него.

— Не може ли да го видя още сега! — извика развълнувано кендерът, но бързо погледна към магьосника и добави: — А-ако не ви представлява трудност, искам да кажа...

— Той е много зает — отговори студено Рейстлин. — Сега той е генерал, Тасълхоф. Трябва да заповядва на армията си и да води война. Няма време за някакви си кендери.

— Да, п-предполагам, че е така, — Тас въздъхна тихичко и се отпусна на възглавницата, загледан в него.

Кризания го потупа нежно по рамото. После вдигна ръка към медальона си, прошепна някаква молитва и се стопи в нощта.

— А сега, Тасълхоф — произнесе магьосникът с тих глас, който накара кендера да потрепери, — вече сме сами. — Ръцете му вдигнаха одеялото до брадичката на Тас и оправиха възглавницата под главата му. — Ето, удобно ли ти е?