Войната на близнаците
- Автор: Уэйс Маргарет, Хикмэн Трэйси
- Серия: Dragonlance Legends #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: "ИнфоДАР" ЕООД
- ISBN: 954-761-142-9
- Переводчик: Петър Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Войната на близнаците». Краткое содержание книги:
Цели сто години народът на Крин се е борил за своето оцеляване. Ала
за някои тези години са изминали като миг.
Запратени напред във времето от могъщата магия на Рейстлин, Карамон и Кризания са
принудени да застанат рамо до рамо с магьосника в опитите му да
покори Царицата на Мрака. За свое учудване Рейстлин открива, че
летописите трудно могат да бъдат подчинени на чиято и да е воля.
А още по-малко копнежите на сърцето му.
— Ела при мен, Тас — произнесе тихо и му даде знак да се приближи.
Гнимш продължаваше да стои пред магьосника и да се взира печално в джоба, където бе изчезнало устройството му. Тасълхоф протегна пръсти и го издърпа за презрамките на престилката. После го обви с една ръка пред себе си и вдигна очи:
— Готови сме, Рейстлин — каза весело. — Да ни няма! Представям си физиономията на Карамон!
— Казах... ела тук, Тас — повтори бавно и безизразно магьосникът.
— Стига, Рейстлин, нали няма да го оставиш съвсем самичък тук, а? — изхленчи кендерът. — Той пусна гнома и се приближи до магьосника. — Защото, ако е така, предпочитам да остана и аз. Имам предвид, че без мен никога няма да се измъкне сам. А и току-що му хрумна една страхотна идея за механичен повдигач...
Ръката на Рейстлин се стрелна като усойница и улови Тас точно преди да се е изплъзнал. Кендерът не успя да гъкне и вече се намираше от дясната страна на магьосника.
— Не, Тас, няма да го оставя тук.
— Видя ли? Сега всички заедно ще отидем при Карамон. Казвам ти, магията е страхотно забавление — започна кендерът с широка усмивка, като се постара да се извърти към гнома, макар пръстите на Рейстлин да му причиняваха невероятна болка.
Ала при вида на изражението, изписало се върху лицето на Гнимш, усмивката му помръкна. Понечи да изтича при приятеля си, но магьосникът го държеше здраво.
Гномчето бе останало съвсем само. Изглеждаше напълно объркано и нещастно. Все още стискаше кърпичката на кендера.
Тас се загърчи.
— О, Гнимш, моля те. Всичко ще бъде наред. Казах ти, Рейстлин ми е при...
Магьосникът премести ръката си и го улови за яката, докато повдигаше другата и насочваше пръста си към малкото човече. Мекият му глас започна да припява:
— Аст киранан каир...
Тас усети как го залива ужасно предчувствие. И преди беше чувал тези думи...
— Не! — изкрещя той. Извъртя се така, че да погледне Рейстлин в очите. — Не! — хвърли се с всички сили към магьосника и започна да го удря с мъничките си ръце.
— ...Гардурм Сот-арн / Су кали Яларан! — довърши спокойно Рейстлин.
Уловен за черната роба на магьосника, Тас изведнъж престана да се бори и се вслуша в пращенето на въздуха.
Обърна се с нечленоразделен вик тъкмо навреме, за да види как от пръстите на Рейстлин се стрелват огнени мълнии и се насочват право към тялото на гнома. Магическата светлина порази Гнимш в гърдите. Ужасната енергия повдигна тялото му и го запрати към каменната стена зад него.
Човечето се строполи на пода, без да издаде звук. Кожената му престилка димеше. Разнесе се сладникав мирис на изгоряла плът. Ръката, която държеше кърпичката на кендера, потрепна и замря.
Тас не можеше да помръдне. Почти се беше оплел в робата на магьосника и просто стоеше и се взираше.
— Да вървим, Тас — обади се Рейстлин. Кендерът го погледна.
— Не — прошепна треперейки, като се опитваше да стъпи на пода. После изкрещя: — Ти го уби! Защо? Той беше мой приятел!
— Основанията ми са си моя работа — отвърна студено магьосникът и го улови по-здраво. — А сега идваш с мен.
— Не, няма! — извика Тас и се забори още по-упорито. — Ти не си интересен или вълнуващ... ти си зъл... зъл като Бездната! Ти си ужасен и грозен, и не искам да ходя никъде с теб! Никога повече! Пусни ме! Пусни ме!
Той риташе, пищеше и ръкомахаше със стиснати юмруци, полузаслепен от напиращите сълзи.
Дюлърите, които най-сетне бяха успели да дойдат на себе си от преживения ужас, започнаха да крещят панически. Това привлече вниманието на джуджетата от останалите килии. Изведнъж всички се залепиха за решетките, за да видят по-добре какво се случва.
Сякаш се бяха отприщили вратите на самия ад. Над виковете и крясъците се чуха и гърлените гласове на стражите, които се опитваха да въведат ред, като издаваха заповеди на джуджешки.
Рейстлин бе запазил абсолютно спокойствие. Лицето му не изразяваше нищо. Той постави длан върху челото на Тас и произнесе няколко тихи думи. Тялото на кендера моментално се отпусна. Магьосникът го улови точно преди да падне на земята, проговори отново и двамата просто изчезнаха. Изумените дюлъри останаха зазяпани с отворени усти към празното място на пода и сгърченото, свито на топка тяло на мъртвия гном.
Час по-късно, Карас, който с лекота бе избягал от собствения си затвор, най-сетне успя да си проправи път до отделението с килиите, където държаха клана Дюлър.
Той закрачи мрачно по коридора.
— Какво става тук? — попита един пазач. — Ужасно тихо е.
— Преди малко имаше нещо като бунт — измърмори стражът. — Така и не разбрахме за какво става дума.