Войната на близнаците
- Автор: Уэйс Маргарет, Хикмэн Трэйси
- Серия: Dragonlance Legends #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: "ИнфоДАР" ЕООД
- ISBN: 954-761-142-9
- Переводчик: Петър Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Войната на близнаците». Краткое содержание книги:
Цели сто години народът на Крин се е борил за своето оцеляване. Ала
за някои тези години са изминали като миг.
Запратени напред във времето от могъщата магия на Рейстлин, Карамон и Кризания са
принудени да застанат рамо до рамо с магьосника в опитите му да
покори Царицата на Мрака. За свое учудване Рейстлин открива, че
летописите трудно могат да бъдат подчинени на чиято и да е воля.
А още по-малко копнежите на сърцето му.
Ръката на магьосника остана върху гърдите му само за секунда. Сетне го докосна по челото и ако дотогава Тас си мислеше, че гори, сега вече наистина усети изгарящата топлина на магьосника.
— Лежи спокойно — нареди му Рейстлин.
Той вдигна кендера за раменете и се взря внимателно в очите му Най-сетне остави тялото му да падне обратно в леглото и се изправи с проклятие на уста.
Потънал във влажната възглавница, Тас видя как образът на магьосника за момент надвисна над него, след което Рейстлин му обърна гръб, карайки черната роба да прошумоли и излезе от помещението. Кендерът опита да се надигне, за да види къде отива, ала усилието му коства твърде много и той отново се отпусна изнемощяло в леглото.
"Защо съм толкова отслабнал? — запита се объркано. — Какво става с мен? Искам да поспя. Може би тогава болката ще престане."
Тас затвори очи. Клепачите му мигом се отвориха, сякаш бяха прикрепени към пружини.
"Не, не мога да заспя! — помисли си ужасено. — В тъмнината има разни неща, страшни неща, които само това очакват, да скочат върху мен и да..."
Сякаш от много далеч чу гласа на Рейстлин, който разговаряше с някой. Тас се озърна, като премигваше, за да прогони съня от очите си и реши засега да се концентрира върху магьосника.
"Може би ще открия нещо — каза си безрадостно. — Може би така ще разбера какво става с мен."
Рейстлин говореше на някаква мрачна, приклекнала фигура. Определено приказваха нещо за него. Кендерът се напрегна, за да различи думите, ала умът му продължаваше да се държи изключително странно — просто се рееше и отказваше да се съюзи с нуждите на тялото му. Така че не можеше да бъде сигурен дали чува онова, което чуваше, или просто бе потънал в изпълнен с кошмари сън.
— Дай му още малко от отварата. Това ще го накара да се успокои — произнесе онзи, който най-вероятно бе Рейстлин на ниската, тъмна фигура. — Малко вероятно е някой да го чуе тук долу, но не мога да си позволя дори този риск.
Ниската фигура отвърна нещо. Тас затвори очи и позволи на хладните сини води на езерото — езерото Кристалмир — да обгърнат пламналата му кожа. Може би в края на краищата умът му бе решил да се съюзи наново с тялото.
— Когато изляза — долетя като изпод водата гласът на Рейстлин, — заключи вратата и угаси светлината. Напоследък брат ми е изключително подозрителен. Ако по някакъв начин успее да намери магическата врата, без съмнение ще слезе и тук долу. Не бива да открива каквото и да било. Всички тези килии трябва да изглеждат така, сякаш са празни.
Фигурата промърмори и вратата изскърца на пантите си.
Водите на Кристалмир внезапно завряха около него.
От дълбините им се протегнаха пипала, които сграбчиха Тас. Той панически отвори очи.
— Рейстлин! — изкрещя умолително. — Не ме оставяй! Помогни ми!
Ала вратата се затръшна. Ниската, тъмна фигура се довлече до леглото му. Кендерът се втренчи в нея в полуунес и видя, че пред него всъщност стои джудже. Той се усмихна:
— Флинт? Измърмори през напуканите си устни. — Не! Арак! — опита се да побегне, ала пипалата се бяха увили около краката му. — Рейстлин! — изпищя още веднъж.
Не можеше да помръдне. Нещо го сграбчи! Пипалата! Тас започна да се бори, без да престава да пищи от ужас.
— Млъквай, негоднико! Изпий това. — Пипалата го стиснаха за опашката на косата и приближиха към устните му една купа. — Пий, или ще ти изтръгна косата из корен!
Като се давеше, втренчен подлудено в лицето на джуджето, Тас полека отпи. Течността беше горчива, но прохладна и успокояваща. Беше жаден, толкова жаден! Кендерът изхленчи, грабна купата от ръцете на мъчителя си и я изпи на един дъх. После отново се отпусна на възглавницата. Само след няколко секунди пипалата се оттеглиха, болката в крайниците му започна да отшумява, а чистите, дълбоки води на Кристалмир го обгърнаха напълно.
Кризания се събуди с непреодолимото усещане, че някой е извикал името ѝ. И макар да не си спомняше да е чувала звук в истинския смисъл на думата, чувството бе толкова силно, че моментално я бе разбудило напълно и я накара да се изправи разтревожено в леглото, преди дори още да е наясно каква е причината да го стори. Може би бе сънувала нещо? Не. Вместо да намалява, впечатлението, че е била повикана се усилваше.