Войната на близнаците
- Автор: Уэйс Маргарет, Хикмэн Трэйси
- Серия: Dragonlance Legends #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: "ИнфоДАР" ЕООД
- ISBN: 954-761-142-9
- Переводчик: Петър Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Войната на близнаците». Краткое содержание книги:
Цели сто години народът на Крин се е борил за своето оцеляване. Ала
за някои тези години са изминали като миг.
Запратени напред във времето от могъщата магия на Рейстлин, Карамон и Кризания са
принудени да застанат рамо до рамо с магьосника в опитите му да
покори Царицата на Мрака. За свое учудване Рейстлин открива, че
летописите трудно могат да бъдат подчинени на чиято и да е воля.
А още по-малко копнежите на сърцето му.
— Не дойдох тук, за да обсъждаме теологични въпроси — рече леко подигравателно той. — Имам далеч по-належащи тревоги.
— Разбира се. — Кризания се стегна и отметна един кичур от лицето си. — Още веднъж поднасям извиненията си. Нуждаеше се от моята помощ, защото...
— Тасълхоф е тук.
— Тасълхоф? — повтори изумено тя.
— Да и е много болен. Всъщност е съвсем близо до смъртта. Нуждая се от способностите ти на лечител.
— Но, не разбирам. Защо... Как изобщо се е оказал тук? — заекна смутено младата жена. — Сам каза, че се е върнал в нашето време.
— И наистина го вярвах — отвърна с гробовен глас Рейстлин. — Очевидно съм сгрешил. Магическото устройство го е довело тук. Прекарал е известно време в типичното за кендерите размотаване из този свят и доста се е позабавлявал. Вероятно е научил, че се води война и е дошъл, за да сподели приключението. За нещастие, по време на пътешествието си е заболял от чума.
— Но това е ужасно! Разбира се, че ще дойда.
Кризания бързо взе хвърлената в единия край на леглото вълнената наметка и я уви около раменете си, а от вниманието ѝ не убягна, че Рейстлин се обръща с гръб, докато тя се приготвяше. Лунната светлина съвсем ясно очерта потрепващите мускули на челюстта му, сякаш магьосникът водеше някаква вътрешна битка със себе си.
— Готова съм — произнесе простичко, докато връзваше наметката си.
Рейстлин най-сетне се обърна и протегна ръка към нея. Тя го погледна объркано.
— Трябва да използваме пътеките на нощта — каза магьосникът тихо. — Както ти споменах, не искам да привличаме вниманието на охраната.
— Но защо? — попита младата жена. — Каква разлика би...
— Какво да кажа на брат си?
Кризания замълча. — Разбирам...
— Именно в това е дилемата — продължи Рейстлин, като я наблюдаваше внимателно. — Ако му кажа, новината само ще се прибави към многото тревоги, които в момента лежат на плещите му. Тас е повредил магическото устройство. Това също ще се прибави към грижите на Карамон, макар да знае, че съм обещал да го изпратя у дома. Ала... не, права си, трябва да му кажа, че кендерът е тук.
— Карамон наистина изглежда угрижен и нещастен през последните няколко дни — съгласи се замислено Кризания. В гласа ѝ се долавяше притеснение.
— Войната не се развива добре — уведоми я без заобикалки магьосникът. — Армията се разпада буквално с всеки изминал ден. Хората от равнината говорят за отпътуване. Дори в този момент може вече да са си тръгнали. Джуджета под командването на Огнената Наковалня пък са просто една сган, на която не може да се има вяра. Постоянните им оплаквания принуждават Карамон да взима решения, за които все още не е готов. Каруците с провизиите са изчезнали и никой не знае какво се е случило с тях. Собствената му войска проявява признаци на недоволство. И ако на всичко отгоре се появи един кендер, да бърбори неспирно, да отклонява вниманието му... — Магьосникът въздъхна. — И все пак... не мога... няма да е честно да го скрия от него.
Лицето на младата жена бе напълно сериозно:
— Не, Рейстлин. Мисля, че си прав. Не е разумно да му казваме, поне засега. — Забелязала изпълнения със съмнения поглед на Рейстлин, тя продължи с искрена увереност: — В момента Карамон не може да стори нищо. Ако кендерът е болен, както ти подозираш, мога да го излекувам, но ще изминат поне още няколко дни, докато дойде на себе си. Една грижа в повече за брат ти. Карамон планира да потегли най-късно до седмица. Ще се погрижим за кендера и когато се възстанови съвсем и стига да е такова желанието му, ще му позволим да се срещне с брат ти на бойното поле.
Архимагьосникът въздъхна отново, борейки се със съмненията и нежеланието си. После вдигна рамене:
— Много добре, Преподобна дъще. Осланям се на твоята преценка. Думите ти са мъдри. Няма да казваме на Карамон, че кендерът се е появил.
Той се приближи до нея и Кризания успя да види как устните му се разтягат в странна усмивка — усмивка, която този път се отразяваше и в блестящите му очи. Тя стреснато и без да знае защо се опита да се отдръпне от него, ала той я прихвана по-здраво през кръста и младата жена потъна в гънките на черната му роба.
Затвори очи, напълно забравила за усмивката му. Сгуши се по-близо, обгърната от топлината... заслушана в ускорения му пулс...
Магьосникът промърмори няколко думи, за да накара телата им да се стопят в нищото. Сенките им за момент останаха зареяни в лунната светлина, след което и те, както и всеки намек за присъствието им, изчезнаха с шепот.
— Държиш го тук? В тъмницата? — попита тя и потръпна в хладния въздух на мрачното място.
— Ширак! — Кристалът на върха на жезъла на Магиус обля стаята в мека светлина. — Настанил съм го ето там — посочи Рейстлин.