Войната на близнаците
- Автор: Уэйс Маргарет, Хикмэн Трэйси
- Серия: Dragonlance Legends #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: "ИнфоДАР" ЕООД
- ISBN: 954-761-142-9
- Переводчик: Петър Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Войната на близнаците». Краткое содержание книги:
Цели сто години народът на Крин се е борил за своето оцеляване. Ала
за някои тези години са изминали като миг.
Запратени напред във времето от могъщата магия на Рейстлин, Карамон и Кризания са
принудени да застанат рамо до рамо с магьосника в опитите му да
покори Царицата на Мрака. За свое учудване Рейстлин открива, че
летописите трудно могат да бъдат подчинени на чиято и да е воля.
А още по-малко копнежите на сърцето му.
Не можеше да отговори. Успяваше само да се взира вцепенено в мъчителя си с все по-нарастващ ужас.
Рейстлин се настани на леглото до него. Погали трескавото му чело и приглади потните му коси назад.
— Спомняш ли си моя послушник Даламар, Тас? — запита разговорливо магьосникът. — Мисля, че се срещнахте в Кулата на Върховното чародейство, прав ли съм? — Пръстите му пробягаха леко като паяк по лицето на кендера. — Спомняш ли си как Даламар разтвори робата на гърдите си и показа петте рани, които някой му бе нанесъл? Да, виждам, че си спомняш. Това беше неговото наказание, Тас. Наказание, задето криеше разни неща от мен. — Пръстите му прекратиха омайващия си танц, пропълзяха по кожата на кендера и замряха, притиснали челото му.
Тас започна да зъзне и прехапа език, за да не изкрещи.
— С-спомням си... Рейстлин.
— Интересно преживяване, не мислиш ли? — каза съвсем спокойно магьосникът. — Мога да прогоря плътта ти с докосване, както например — той сви рамене, — например, както горещ нож минава през масло. Кендерите си умират за интересни преживявания, нали?
— Не... не чак дотам интересни — поправи го шепнешком Тас. — Ще ти кажа, Рейстлин! Ще ти разкажа всичко, което... което се случи! — Той затвори очи за миг и започна да говори. Цялото му тяло се затресе от преживявания наново ужас: — Изглежда... изглеждаше така, сякаш не толкова се издигахме над Бездната, колкото... като че ли тя се изплъзваше изпод краката ни! А после видях, че равнината не е празна, както си мислех в началото. Виждах сенки и си казах... казах си, че може би са планини и долини... — Очите му се отвориха, пламнали. Той се втренчи в магьосника с почуда. — Но дори това не беше! Сенките бяха нейните очи, Рейстлин! А възвишенията и долините бяха нейните нос и уста. Издигахме се над лицето ѝ! Сетне тя ме погледна, а в очите ѝ горяха огньове. Сетне отвори уста и аз... ами помислих си, че се кани да ни погълне! Само че ние се отдалечавахме все повече, а тя пропадаше надолу и надолу, въртеше се, додето накрая не ме погледна и каза... каза...
— Какво каза? — настоя магьосникът. — Посланието е било за мен! Трябва да е било! Ето защо те е изпратила! Какво каза Царицата?
Гласът на Тас бе едва доловим. Той прошепна:
— Каза: "Върни се у дома..."
Глава 13
Ефектът от тези думи върху Рейстлин стресна Тасълхоф повече от всичко друго през целия му живот. И преди беше виждал магьосника разгневен. Виждал го бе доволен и в моменти, в които бе извършвал убийство. Беше видял лицето му, когато Карас втъкна меча си в корема му.
Но нищо до този момент не можеше дори да наподоби онова, което съзря сега.
Лицето на Рейстлин придоби пепеляв цвят и стана толкова бяло, че за един изпълнен с ужас момент Тас си помисли, че магьосникът е умрял, просто ей така, както си стоеше надвесен над него. Огледалните очи сякаш се разпръснаха на стотици парченца, а кендерът видя миниатюрните си отражения да се разпръскват в хиляди посоки. Сетне погледът на Рейстлин угасна изпразнен и той се втренчи невиждащо пред себе си.
Ръката върху челото му започна да трепери неудържимо. И, докато Тас го наблюдаваше изумено, магьосникът като че ли започна да се съсухря на мястото си. А когато се изправи и хвърли наоколо си объркан взор, цялото му тяло се разтърси.
— Добре ли си? — попита нервно кендерът, доволен, че вниманието на мъчителя му най-сетне се е насочило в друга посока, но независимо от всичко удивен от странното му поведение. Той се изправи отпаднало. Ужасното замайване се бе стопило, заедно със странното, непознато чувство на страх. Усещаше се почти същия, както преди. — Рейстлин, не исках да кажа, че... Да не би пък сега да ти стане лошо? Изглеждаш ужасно...
Архимагьосникът не му отговори. Той политна назад и се подпря с гръб на каменната стена. Остана там, дишайки плитко и учестено. Плъзна ръка през лицето си и отчаяно се опита да дойде на себе си, вкопчен в мълчалива борба с противник, който бе толкова видим за кендера, колкото и призрак.
Сетне, като издаде нисък, изпълнен с ярост и болка вик, Рейстлин се наведе напред. Улови жезъла на Магиус, завъртя се на пети като вихрушка от мрак и излетя през отворената врата.
Загледан потресено след него, Тас видя как магьосникът профуча край стоящото на пост в преддверието мрачно джудже. Дюлърът хвърли един поглед към мъртвешкото му изражение и с див крясък отскочи в противоположната посока.
Тасълхоф беше толкова поразен, че за момент пропусна простия факт, че вече не е затворник.
— Гледай ти — каза си той и постави ръка на челото си, — Кризания беше права. Наистина се чувствам по-добре, след като се освободих от тези спомени. Е, не помогнах много на Рейстлин, но и без друго не ме е грижа за него. Добре де, не много — въздъхна. — Не мога да разбера защо уби клетия Гнимш. Може би някой ден трябва да го попитам.