Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
— За съжаление нямам възможност да ти зачисля охрана, във форта проблемите са предостатъчно — продължи междувременно Майстор Ревел, поставяйки на ръката ми нова рисунка с помощта на артефакт. — Така че намини при Некор, съживи си ново куче или нещо подобно.
— С удоволствие — казах искрено.
Срещу това определено нямах нищо против. Когато до теб крачи кокален вълк, се чувстваш някак по-спокойно. Освен това неживият можеше да ми бъде полезен, когато отида в Прокълнатите земи да търся приятелите си. А аз със сигурност щях да отида, независимо от всички забрани.
— И можеш да се запознаеш с изпратените от твоя Орден нисши вампири, настанихме ги в съседни на вашата стая. Просто за всеки случай.
— Както кажете.
„Интересно, дали осъзнава, че ми предоставя в ръцете всички средства да отида да търся приятелите си? — помислих си изненадано и сам си отговорих: — Определено не е идиот, не може да не осъзнава.“
Когато вече излизах от кабинета, Майсторът извика след мен:
— И стой по-далеч от телепорта, ако обичаш!
Това беше сигурно, сега и да заспя се боях. Разбира се, Мирон ме научи как да се защитавам, но знае ли човек какво друго може да измисли Влад в желанието си да се добере до жизнената ми енергия?
Майстор Некор с радост ми предостави поредния труп на иглен вълк и така се наслаждаваше на процеса на създаване на неживия, че се постарах колкото е възможно по-бързо да напусна лабораторията. Според мен този учен непременно трябва да се прегледа при някой друид, специализирал психични разстройства.
С новия печат без проблем ме пуснаха от изследователския център, а към вида на крачещия до мен кокален вълк охраната отдавна беше свикнала. В нашата стая изобщо не ми се ходеше, някак си странно ми беше да спя там сам, знаейки, че моите приятели са все още в плен. Като не се сетих за нещо по-добро, а и не исках да бъде сам, аз тръгнах към трапезарията. А и да се подкрепя беше добра идея, честно казано.
В столовата беше доста безлюдно, което се очакваше, тъй като повечето Майстори сега участваха в сражение недалеч оттук. Просто трябва да отидат до стената, да заобиколят защитното поле, а там…
Напълних таблата с храна и седнах на любимата ни маса в ъгъла на залата, надявайки се, че никой няма да реши да ми досажда. И разбира се, на надеждата ми не беше съдено да се сбъдне. Дори не бях стигнал до десерта, когато на масата до мен седна Ейнджъл.
— Привет.
— Ъ-ъ-ъ… привет — промърморих аз.
Странно, но за първи път го виждах сам, без Ленс и останалите „водни“. Младежът леко нервно погледна към игления вълк, но не бързаше да си тръгне.
— Къде изчезна?
„Да бе, точно на теб ще кажа — помислих си раздразнено. — И що за странен интерес към моята персона?“
— В Прокълнатите земи — отговорих неохотно. — А ти защо си сам, къде са ти приятелчетата?
— В Прокълнатите земи — мрачно повтори думите ми „водният“.
Уау!
— И четиримата ли?
— Да. Тази сутрин ни удари заклинание на шатерци. Ударната вълна ме хвърли на съседната платформа, но останалите паднаха долу.
— Съчувствам ти — казах искрено.
„Водният“ известно време стоя мълчаливо, наблюдавайки ме как ям. По-точно, как се опитвах да ям, тъй като под неговия поглед хапките ми засядаха в гърлото и не можех да преглътна.
— Ти нали си ходил в Прокълнатите земи — най-накрая заговори той. — Там по принцип трудно ли е да се оцелее?
Уф, ама че въпроси задава.
— Трудно е, трябва да си добре подготвен и да знаеш от какво да се пазиш — отговорих аз. — А в случая с твоите приятели това е почти невъзможно. Извинявай.
Ейнджъл кимна.
— Това вече го чух. А още чух, че твоите приятели също са изчезнали и за тях са пратили отряд от вампири и скаути, но той все още не се е върнал.
— Така е.
Определено не разбирах защо казва всичко това, но напомнянето за изчезналия спасителен отряд още повече влоши настроението ми.
— И какво смяташ да правиш сега?
— Какво смятам? — окончателно се обърках аз. — До утре очаквам да се завърне спасителният отряд, а след това продължавам работата си при скаутите…
Казах го, но и сам не си повярвах. Ако вампирите не се върнат с моите приятели, няма да оставя нещата така и непременно ще ги последвам. Ако е необходимо, ще вдигна под тревога тези драконовски Пазители, ще повикам и чичо, но ще намеря Алиса, Чез и Наив.