Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
Майсторът явно искаше да попита още нещо, но само махна с ръка, решавайки да остави въпросите за по-късно.
— Съжалявам, Зак, но вампирите така и не се върнаха. Може би е станало заради това, че скаутите тръгнаха с тях.
— Какво общо имат тук скаутите? — попитах невярващо.
— След твоето изчезване върху мен и още няколко Майстора от ръководния състав бяха извършени покушения. От скаути и няколко Майстора, спасени от Прокълнатите земи. Със съжаление трябва да призная, че шатерци са измислили нелош план: хващат поединично нашите хора в Прокълнатите земи и присаждат в тях шпионска личност. Точно един от тези шпиони е откраднал намереното от вас същество. Предполагам, че ако го бяхме изследвали, щяхме да научим нещо важно.
— А крадецът се е самоубил само защото така са го били програмирали — логично реших аз. — Смъртта след изпълнението на заповедта най-сигурно прекъсва всички нишки.
— Еднократен агент — потвърди подозренията ми Майстор Ревел. — Така се държаха и скаутите по време на опита за покушение срещу мен, не държаха на живота си.
Съдейки по това, че Майсторът изглеждаше напълно здрав, покушението не беше успяло. Но сега ставаше ясно въвеждането на тайнствената „карантина“ — това беше най-удачното обяснение от всички възможни.
— Между другото, тези същества са били изкуствено отгледани — продължи Майсторът. — Лесно го разбрахме по твоите описания на подземните тунели и начина, по който са ги копали лисиците.
„А измисленото от Чез име остана — помислих отвлечено. — Ох, за какво си мисля?! Оказва се, че Велхеор и Келнмиир още не са се върнали, а моите приятели са все още някъде там, в плен!“
— И какво ще стане сега? Видях, че сраженията продължават с пълна сила?
Трябваше известно време, за да успее Майстор Ревел да ме запознае със ситуацията. След моето изчезване вампирите, придружени от няколко скаути, тръгнали да търсят подземните тунели. А после станали няколко покушения над Майстори, и почти веднага започнало настъплението на шатерци. Някои покушения, между другото, все пак успели. За моя голяма радост Ленди и Шорт не били сред променените скаути, въпреки че доскоро също стояли под карантина. Оказва се, че това е малко изследвана област и проверката на мозъка за „промитост“ отнема на друидите почти половин ден.
— И какво излиза, че сега няма кой да спаси Майсторите, ако някой падне в Прокълнатите земи? — попитах загрижено.
— Защо, нали имаме нисшите вампири от Ордена, който ти създаде — без особена радост каза Майсторът. — Ленди и Шорт се опитват да ги пообучат малко. Под зоркото око на охраната, разбира се. Но вампирите правят спасителни акции само в непосредствена близост до форта и не навлизат навътре в Прокълнатите земи.
— И много ли хора са изчезнали без следа? — попитах тъжно.
— По-добре да беше попитал колко са загинали във военните действия — намръщи се Майсторът. — Може някой и да е забравил, но тук се води война.
Аз засрамено замълчах.
— Добре, предлагам ти засега да си починеш от многото приключения, а утре ще заемеш мястото си начело на отряда на нисшите вампири.
От думите му буквално потръпнах.
— Съмнявам се, че моето място е точно там — внимателно подбирайки думите си, казах аз.
— Аз по-добре знам къде ти е мястото — твърдо каза Майсторът. — За повторна спасителна мисия и дума не може да става, докато не се върнат Велхеор и Келнмиир.
— А те ще се върнат ли?
— Хм, че къде ще се дянат — усмихна се Майстор Ревел. — Просто са възникнали усложнения и им трябва малко повече време. Ако един Висш вампир е преживял няколко хиляди години, едва ли ще е толкова лесно да го убият. Още повече три такива вампира, нали с тях ще е и Итания.
В някои отношения той определено беше прав, но да седя глупаво във форта и да чакам връщането на вампирите също не ми се искаше. Впрочем, малко почивка определено щеше да ми е от полза, чувствах се отвратително.
— Но тогава и мен трябва да ме поставите под карантина — сетих се аз. — И аз бях в плен, също може да съм обработен.
— Ти си съвсем друг случай — махна с ръка Майсторът. — Орион отдавна установи, че изобщо не се поддаваш на внушения. Предполагам, че цялата работа е в забранената магия, защото и при мен е същата история, макар че започна далеч не веднага. Тоест докато не започнах сериозно да практикувам излизане от тялото, аз се поддавах на внушения като всеки обикновен човек.
Аз тъкмо се канех да споря, нали в детството ми вече ме бяха хипнотизирали, блокирайки способността ми към Занаята. Но ако неподатливостта се придобива, тогава всичко е ясно.