Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
И преди да успея да кажа каквото и да било, в очите ми удари ярка светлина и аз се озовах на площадката за телепортации насред форт Скол.
Действие 3
Площадът се оказа напълно пуст, което беше доста необичайно за това време на деня. Съдейки по положението на слънцето, бях пристигнал някъде около обяд, тоест точно времето за маневри и тренировки. Но когато погледнах в посока към границата с Шатер, всичко си дойде на мястото — там беше истинската битка. Фортът беше обгърнат от защитен екран, който периодично потръпваше от получените удари. Стана ясно защо веднага не чух трясъка и грохота на заклинанията, нали работейки на максимална мощност, екранът заглушава всички звуци. А и можеше да се усети лека вибрация в моментите, когато отклонените заклинания удряха земята пред форта. Спрямо предния сблъсък шатерци бяха постигнали значителен напредък, сега битката се водеше до самите стени.
— Ох, не ми харесва това — измърморих притеснено. — Тук всичко вече е сериозно.
Странно, но редките хора, притичващи край мен, изобщо не ми обръщаха внимание. Дори беше малко обидно, нали бях отвлечен. А аз си мислех, че всички ще си потрошат краката в търсене на толкова ценен ученик. Нямах търпение да разбера резултата от спасителната операция, ако, разбира се, вампирите вече са се върнали. Колко ли време е минало в моя свят? Ако е колкото и по моите собствени усещания, значи почти денонощие. Мисля, че за два Висши вампира това време е повече от достатъчно не само да спасят Алиса и останалите, но и на половината Шатер да вземат ушите.
За начало реших да се кача на стената, обикновено по време на битка скаутите дежуреха там, но този път всичко беше различно. Там имаше няколко непознати Майстори, но никой от скаутите.
— Извинете, къде са Ленди и Шорт? — обърнах се към един от Майсторите.
— Кой? — попита той, без да се обръща.
— Скаутите — озадачено поясних аз.
Майсторът веднага се обърна и се втренчи в мен.
— В карантина. А вие всъщност кой сте?
— Закари Никерс — отговорих спокойно. — А кой всъщност пита?
— Оу — видимо се смути Майсторът.
— Бях в столицата по работа — нагло излъгах аз. — Затова не съм в час с последните събития.
Вече ме гледаха всички присъстващи на стената, но сега без явно подозрение.
— Вчера стана ясно, че всички, които са били в Прокълнатите земи, са заразени с някаква болест. Затова скаутите временно са изолирани в изследователския център.
„Уау! — удивих се аз. — Значи може и аз да съм заразен?!“
— Тогава ще отида да потърся Майстор Ревел — казах на глас.
Както и очаквах, споменаването на шефа на службата за сигурност веднага накара всички присъстващи да се престорят, сякаш не съществувам. Всъщност исках да задам още няколко въпроса, например за военните действия, но предпочетох да сдържа любопитството си.
В изследователския център ме пуснаха без никакви проблеми, но веднага предупредиха, че вече не е възможно да напусна без специален печат. Срещайки смътно познат учен от лабораторията, аз научих, че Майстор Ревел се намира в своя нов кабинет, тъй като старият все още не бил възстановен — хората не достигали.
Учтиво почуках на вратата и надникнах в кабинета.
— Може ли?
— Не може — рязко отвърна Майсторът и след това ме видя. — Ти?! Къде изчезна?! Претърсихме целия форт!
— Толкова съм трогнат — усмихнах се аз. — Но всъщност мен просто ме отвлякоха.
— Така си и знаех, той все пак се е добрал до теб! — процеди Майсторът.
Не можах да скрия учудването си:
— Кой, Ник ли?
— Какъв Ник? — ококори се Майсторът. — Александър Митис. Какво общо има тук Ник?
— Не знам за Митис, но мен ме отвлече именно Ник. Забаламоса ме и ме бутна в телепорта.
Майстор Ревел скочи на крака и с бързи крачки пристъпи към мен.
— Наистина ли?! Ах, тази малка гадинка!
Майсторът започна да крачи из кабинета.
— Трябва спешно да издам заповед за задържането на Ник. Ако още не е избягал, тогава лошо му се пише. Почакай тук, ей сега ще се върна…
Той излезе от кабинета, за да даде съответните заповеди, и след няколко минути се върна.
— Така, ако те е отвлякъл, то тогава как избяга?
— Е, не беше лесно — отговорих честно. — Но кажете ми първо, освободиха ли приятелите ми? И какво се е случило със скаутите? Наистина ли всички сме болни?