Последният скок на лъва

Халил знаеше точно какво мисли старият му учител.

— Владимир в момента разчиства оставената от мен бъркотия. И се е обадил долу да отпратят момичето — по твое нареждане. Тази вечер няма да вкусиш шампанско с хайвер — добави той. — Няма да можеш и да развратничиш, след като ти отрежа топките.

Борис не отговори. Умът му още търсеше решение. Накрая осъзна, че има само едно, което можеше да направи — да посегне към пистолета си. Това щеше или да го спаси, или да доведе до бърз край. Погледна към Халил за някакъв знак, че вниманието му не е напълно съсредоточено — понякога очите на нападателя се стрелкат настрани, за да огледат обстановката или в търсене на някаква заплаха и оръжието обикновено се отклонява в посоката на погледа. Черните очи на Халил обаче бяха вперени право в него, черното дуло на пистолета също го гледаше неотклонно. Халил отново прочете мислите му.

— Съветвам те да посегнеш към пистолета си. Така ще се чувстваш повече мъж, докато умираш. Едва ли искаш да бъдеш застрелян като куче. Смелост — добави той на руски. — Покажи малко смелост. Направи нещо.

Борис отново пое дълбоко дъх и мислено посегна към кобура на кръста си, като в същото време се метна настрани, претърколи се и стреля.

— Не, не бих ти препоръчал странично превъртане — рече Халил. — По-добре е да отстъпиш назад. Фотьойлът е зад теб и можеш да се претърколиш през него. Това ще те скрие за момент, но, за съжаление, няма да ти осигури прикритие от куршумите, които ще изстрелям през стола. Въпреки това при премятането ще си извадил пистолета и ще можеш да отвърнеш на огъня, преди да те улучат. Е, добър ли беше съветът ми, господин Корсаков? Правилно ли прецених ситуацията?

Борис впери поглед в него, после кимна.

— Това е единственият възможен ход.

— Тогава го направи. Недей просто да стоиш така. И не си мисли, че можеш да ме изненадаш, като се метнеш наляво или надясно. Ще си мъртъв, преди да докоснеш пода… макар че може и да ти позволя да докоснеш пистолета, докато се претъркулваш.

Борис продължи да се взира в Халил. Разбираше, че този тип има нужда да му се подиграва и да го мъчи, преди да го убие. Но също така разбираше, че не може да очаква бърза смърт от оръжието на Асад Халил. Осъзна, че каквото и да направи — да се претърколи, да се метне на пода, дори да нападне, — този човек ще стреля, за да го рани, след което ще го довърши по начин, за който Борис не искаше и да мисли. Или още по-лошо, Халил можеше да не го убие, а да го осакати и да го остави като получовек без гениталии, без очи, без език…

Сърцето му заблъска бясно в гърдите, по тялото му изби леденостудена пот.

Халил сякаш започваше да губи търпение.

— Всичко ли си забравил? — попита той. — Или онова бяха само приказки в класната стая? Правил съм всичко, на което ме научи. Че и повече. Затова сега трябва да покажеш на ученика си какво би направил в тази ситуация. Чакам. Любопитен съм.

Борис си помисли, че ако успее да го накара да продължи да говори, има шанс някой да се качи по стълбите или с асансьора и да види, че нещо не е наред. Зачака звънецът да иззвъни — няколко ноти от Чайковски, които щяха да отклонят вниманието на Халил за половин секунда. Повече не му трябваше. Половин секунда, за да извади пистолета.