Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
Единият лекар обезсърчено поклати глава.
Затръшна се врата на кола. После доктор Франклин, пъргавият дребен човек със сериозно лице и посивяла коса, в чиито ръце се бе родила Трикси, който бе намествал счупени ръце и лекувал стомашни разстройства, бе разрязвал циреи и предписвал диети, бе мерил кръвното налягане на всеки от тях, забърза по ливадата с малката си черна чанта в ръка.
— Продължихте ли с изкуственото дишане, след като ми се обадихте? — попита той, като опипа китката на Де Лайл и повдигна единия му клепач.
— Да, допреди няколко минути — отвърна Ивлин.
Доктор Франклин недоволно поклати глава.
— Няма ли никаква надежда? — попита Ивлин.
Мелинда силно изхлипа.
— Така изглежда — отвърна доктор Франклин унило и се зае със спринцовката.
— Ааа… — застена Мелинда и покри с ръце лицето си.
Явно навикнал да заварва какво ли не при спешните нощни повиквания, доктор Франклин не й обърна внимание, но Вик си даваше сметка, че ако удавникът беше той, би намерил време за някоя успокоителна дума към съпругата. Иглата потъна в ръката на Де Лайл.
— Ще разберем след няколко минути — рече докторът. — Иначе… — Той хвана лявата китка на Де Лайл.
Фил се изправи и мина няколко крачки встрани. Ивлин, Хорас и Мери го последваха, сякаш напрежението можеше да намалее, като се отдалечат от мъртвеца. Вик се наведе и нежно прихвана Мелинда за ръката, но тя го отблъсна. Присъедини се към останалите.
Фил беше така пребледнял, че всеки миг можеше да припадне.
— Май по едно кафе ще ни дойде добре — рече той, но никои не помръдна. Всички гледаха към групата лекари и наполовина покритото с одеялото тяло.
— Боя се, че нищо не може да се направи — изправи се доктор Франклин. — Ще го откараме в болницата.
— Мъртъв! Той е мъртъв! — изкрещя Мелинда и някак странно успокоена се отпусна върху тревата.
Когато след малко сложиха Де Лайл на носилката, тя скочи на крака. Искаше да иде в болницата. Сборичка се с Вик и Фил, които я задържаха. Един от юмруците й попадна върху ухото на Вик. Роклята й се разцепи и Вик видя голата й гърда, която потръпваше като у побесняла менада. Успя да я хване за лактите и да ги притисне на гърба й. Но после, внезапно засрамен, я пусна и тя се втурна напред, сборичка се с Фил, извика от болка и се хвана за носа. Въведоха я в къщата.
В кухнята Ивлин вече беше приготвила чаша кафе.
— Пуснах вътре два луминала — пошепна тя на Вик.
С някакво безумно настървение Мелинда изгълта димящото кафе. Носът й кървеше, гърдата й бе все още оголена. Вик сне тогата си и я загърна, но когато посегна да обърше носа й, тя замахна необуздано към него, при което събори няколко чаши от сушилнята. После се отпусна в несвяст на един стол, като повлече със себе си и Вик, който се бе опитал да я прихване. Коляното му попадна върху парче стъкло. Внезапно притихнала, Мелинда лежеше с отметната назад глава и втренчен в тавана поглед. Кръвта се стичаше по горната й устна и Вик я попиваше с тогата, докато Ивлин донесе книжни салфетки и буца лед, която сложиха под тила й. Мелинда с нищо не показа, че е усетила леда върху горещата си кожа.
Вик се извърна. Хорас и Мери стояха край печката, а Фил, озадачен и изплашен, бе застанал насред кухнята и на Вик му мина през ум, че подозрението най-напред би паднало върху него, има ли съмнение, че Де Лайл е убит и убиецът е един от тях.
— Едва ли е искал да се самоубива, а? — обади се Фил.
Мелинда надигна глава.
— Разбира се, че не! Защо ще иска да се самоубива, след като целият свят беше в краката му, след като притежаваше до една всички дарби, за които човек може да мечтае!
— Какво правеше Де Лайл, когато ти излезе от басейна? — обърна се Фил към Вик.
— Плуваше. По гръб, ако не се лъжа.