Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
Бащата рече:
— Майко, ти и бабата ще седнете при Ал. После ще се сменяваме, но ще започнем с вас. — Те се пъхнаха в кабината, а останалите — Кони и Роуз от Шарън, бащата и чичо Джон, Уинфийлд и Рути, Том и проповедникът, се качиха горе. Ной стоеше долу, гледайки как тези толкова много хора се настаняват върху багажа.
Ал обиколи камиона, преглеждайки ресорите.
— Божичко — рече той, — тези ресори съвсем са се огънали. Добре, че ги усилих отдолу.
Ной попита:
— Татко, а кучетата?
— Забравих ги — отвърна бащата. Той изсвири пронизително, но към камиона дотича само едно куче. Ной го хвана и го метна горе, където то седна притихнало и треперещо, изплашено от височината. — Ще трябва да оставим другите две — извика бащата. — Мюли, би ли се грижил малко за тях? Да не умрат от глад.
— Да — отговори Мюли. — Бих искал да имам две кучета. Да! Ще ги взема.
— Вземи и кокошките — рече бащата.
Ал седна на волана. Стартерът изскимтя и забръмча, сетне шестте цилиндъра изреваха и отзад се появи синкав дим.
— Сбогом, Мюли — извика Ал.
И останалите извикаха в хор:
— Довиждане, Мюли!
Ал отпусна ръчната спирачка и включи на първа скорост. Камионът потрепери и тежко тръгна по двора. Втора скорост. Колата бавно преодоля една малка височинка и се обви в червен прах.
— Ой, ой, здравата сме се натоварили! — каза Ал. — Пътешествието ни няма да бъде скоростен пробег.
Майката искаше да погледне назад, но високият багаж й пречеше. Тя изправи глава и се взря право напред по прашния път. В очите й се четеше умора.
Всички, които бяха горе, гледаха назад. Те видяха къщата, плевника и слабия дим, който продължаваше да се издига от комина. Видяха прозорците, почервенели от първата позлата на слънцето. Те видяха Мюли да стои самотен на прага, гледайки след тях. После се изпречи един хълм и им закри гледката. Покрай пътя се редяха памучни ниви. И камионът пълзеше бавно из праха към шосето, поел на запад.
Единадесета глава
Къщите сред полето стояха опустели, а щом те бяха опустели, значи, бяха опустели и полята. Не пустееха само навесите за тракторите и тези навеси от рифеловано желязо блестяха на слънцето като сребърни; там миришеше на бензин и масло, там блестяха дисковете на плуговете. Тракторите бяха с фарове, защото за трактора не съществува ден и нощ, дисковете режат земята в тъмнината, режат я и денем, блестейки на слънцето. Когато конят се връща от полето в яхъра, животът в яхъра не спира, там се чува дишане, там е топло, под краката на коня шумоли сламата, в устата хрупти сеното, животното мърда уши, гледа. В яхъра се връща животът, там той излъчва топлина. А когато моторът на трактора свърши работата си, тракторът става мъртъв като метала, от който е направен. Топлината го напуска, както напуска трупа. Вратите от рифеловано желязо се затварят, трактористът си заминава за в къщи в града, понякога на двадесет мили далеч, и той може да не се върне седмици, месеци, защото тракторът е мъртъв. Това е просто и удобно. Толкова просто, че чудото, което се съдържа в труда, изчезва; толкова удобно, че и животът на земята престава да изглежда чудо, а щом няма чудо — няма и близост със земята, няма разбиране и връзка с нея. И трактористът се отнася към земята пренебрежително, като чужд човек, защото малко неща са му понятни тук и нищо не му е близко. Нали селитрата и фосфатите не са земя, както и дължината на памучното влакно? Въглеродът не е живо същество, както и солта, водата и калцият? В човека има всички тези вещества, но той е нещо по-голямо, по-сложно, както земята е нещо по-сложно от химическия състав на почвата. Човекът, който представлява нещо по-сложно в сравнение с химическите вещества, влизащи в състава на организма му, човекът, който крачи по земята, направлява плуга, за да не счупи палешника о някой камък, приповдига го, за да не заоре в някой чакълест пласт, и сяда на земята, за да закуси — този човек познава земята, която е нещо по-сложно от химическия състав на почвата. Но този, който управлява мъртвия трактор по чуждата, безразлична нему земя, разбира само от химия; той не уважава нито тази земя, нито себе си. Когато вратите от рифеловано желязо се затворят, той си тръгва за в къщи, но земя и дом за него са различни понятия.
Вратите на пустите къщи бяха широко разтворени и пантите им скърцаха на вятъра. Цели банди малчугани идваха тук от съседните градчета да хвърлят камъни по прозорците и да ровят из боклука, търсейки съкровища. Ето един нож, на който половината от острието липсва. Добра находка. О, каква воня — сигурно наблизо има умрял плъх. А виж какво е написал на стената Уайти. Той написа това и в училищния клозет и учителят го накара да го изтрие с мокър парцал.