Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
Когато хората заминаха и настъпи вечерта, ловуващите котки се върнаха от полето и замяукаха по верандите. Но никой не ги посрещна, те крадешком се промъкнаха през отворените врати и тръгнаха, мяукайки, из празните стаи. Сетне се върнаха пак на полето и подивяха, ловейки торбести плъхове и полски мишки и спейки денем в канавките. Когато дойде нощта, прилепите, които преди не смееха да се вмъкнат през вратите, защото домовете бяха осветени, сега влизаха вътре и хвърчаха из празните стаи, а след няколко дни почнаха да остават денем в тъмните ъгли на стаите, сгънали високо криле и увиснали с главите надолу между таванските греди; миризмата на техните изпражнения изпълваше безлюдните къщи.
И мишките се преселиха вътре и почнаха да трупат семена от бурени в ъглите, в сандъците, зад чекмеджетата в кухните. Дойдоха тук и невестулки на лов за мишки, а кафяви кукумявки, кряскайки, ту влизаха, ту излизаха.
Краткотраен, но силен дъжд се изля над земята. Бурените пред прага израснаха — там, където преди никога не бяха расли, а между дъските на верандите поникна трева. Къщите бяха опустели, а опустялата къща бърже се разрушава. Обшивката между ръждясалите гвоздеи почна да се пука. Подовете на стаите се покриха с прах и по тях личаха само миши, невестулчи и котешки стъпки.
Една нощ вятърът отпра една таванска дъска и я запокити на земята. Следващия път той се промъкна през дупката, която бе направил, и отпра още три дъски, а по-следващия — цяла дузина. Жаркото обедно слънце поглеждаше през проломения покрив и хвърляше ярки отблясъци върху пода. Подивелите котки идваха нощем към къщите, но вече не мяукаха на праговете. Като сенки на облак, закрил за миг луната, те се прокрадваха из стаите, дебнейки мишки. През ветровитите нощи вратите се хлопаха, а окъсаните завеси на прозорците шумоляха по счупените прозорци.
Дванадесета глава
Шосе номер 66 е главният път, по който се движат преселниците. Това е дълго, бетонирано шосе, опасващо цялата страна, извиващо се леко на картата от Мисисипи до Бейкърсфийлд; то минава през червени и сиви земи, лъкатуши сред планините, пресича Вододела, побягва надолу сред ярка, ужасяваща пустиня, минава през нея отново към планините и достига богатите калифорнийски долини.
Номер 66 е пътят на бегълците, пътят на онези, които се спасяват от праха и съсипаната земя, от грохота на тракторите и собственото си съсипване, от бавното настъпване на пустините на север, от силните ветрове, духащи от Тексас, от наводненията, които не само не обогатяват земята, а и крадат от нея последните й блага. Хората бягат от всичко това и многобройните притоци на страничните шосета — тесните междуселски пътища, виещи се сред полята с дълбоките си коловози — ги извеждат на път номер 66. Номер 66 е главната артерия, главният път на бегълците.
Кларксвил, Озарк, Ван Бърен, Форт Смит — и с това се свършва Арканзас. И всички пътища се събират в град Оклахома: номер 66 от Тълса, номер 270 от Макалистър, номер 81 от юг, от Уичита Фолс, и от север, от Инид. Идват Едмънд, Маклауд, Пърсел. Номер 66 напуска град Оклахома. Ел Риноу и Клинтън остават на изток. Следват Хайдроу, Елк и Тексола и тук свършва Оклахома. Номер 66 пресича Тексаските възвишения. Идват Шамрок и Маклийн, Конуей и жълтият Амарило. После Уилдорадо, Вега и Бойс и тук свършва Тексас. След това идват Тукумкари и Санта Роуза и през планините на Ню Мексико пътят води към Албукерк. После продължава през клисурите на Рио Гранде към Лос Лунас и тръгва отново на запад — към Галъп, където минава границата на Ню Мексико.
И тук започват високите планини. Холбрук, Уинслоу и Флагстаф са разположени сред високите планини на Аризона. После идва голямото плато с вълниста линия на хълмовете. Следват Ашфорк и Кингман и шосето навлиза отново в скалисти планини, където карат вода от други места и я продават. След това то напуска назъбените, изсушени от слънцето аризонски планини към Колорадо със зелените тръстики по бреговете й, след което достига края на Аризона. От другата страна на Колорадо е Калифорния и тя започва с едно хубаво градче. Това е Нийдълс, той лежи на самата река. Но тук реката е като чужда. После шосето поема нагоре от Нийдълс и се изкачва по една опалена от слънцето планинска верига и оттук започва пустиня. Номер 66 минава през нея — това е страшна пустиня, където въздухът трепти от горещина и където високите черни планини в далечината те довеждат до отчаяние. Ето че идва Барстоу, ала зад него продължава същата пустиня; накрая напред пак се появяват планини, красиви планини, и номер 66 лъкатуши сред тях. После изведнъж идва тесен проход с прекрасна долина, градини, лозя, малки вили, а в далечината град. О, господи, най-после пристигнахме!