Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Тъй вярно.
— Отлично. Обаче остави този тук.
— Ъъ, слушам.
Далинар кимна, тръгна и вдигна ръка към някого, когото Каладин не видя. Каладин потърка ударения си лакът. Останалата в тялото му Светлина първо беше излекувала главата и беше свършила, преди да стигне до ръката му.
Хората от Мост Четири отидоха при своите коне и Йенет им викна отново да ги яхнат и да започнат втората част от обучението. Каладин се озова до Адолин, който още беше на седлото.
— Благодаря — неохотно изрече принцът.
— За?
Каладин тръгна към Капчица, която преживяше, без да се вълнува от шумотевицата.
— Задето не каза на татко, че аз те забърках в това.
— Аз не съм слабоумен, Адолин — отвърна Каладин и се метна на седлото. — И сам виждах с какво се захващам.
С известни усилия откъсна Капчица от храната и получи още няколко съвета от един коняр.
Най-сетне се насочи към Натам. Подскачаше, но общо взето посвикна да се движи с коня и не се мяташе много.
Натам го наблюдаваше.
— Не е честно, сър.
— Каквото направих с Мечтаната Буря ли?
— Не. Че си яздиш ей така. Съвсем естествено.
Каладин нямаше такова чувство.
— Искам да поговорим още малко за онази нощ.
— Сър? — откликна дълголикият мъж. — Още не съм се сетил за нищо особено. Малко бях разсеян.
— Имам друг въпрос — рече Каладин и изравни Капчица с натамовия кон. — Питах те за твоята смяна тогава. А какво стана веднага след като си тръгнах? Някой друг освен краля излезе ли на балкона?
— Само гвардейци, сър.
— Кажи ми кои. Може те да са видели нещо.
Натам сви рамене.
— Аз главно наблюдавах вратата. Кралят постоя малко в дневната. Май Моаш излезе.
— Моаш — свъси се Каладин. — Нямаше ли смяната му да приключи скоро?
— Аха. Остана още малко. Каза, че иска кралят да се настани. Докато чакаше, Моаш излезе да провери балкона. Нали обикновено ни казваш да излизаме и там.
— Благодаря ти. Ще го попитам.
Каладин намери Моаш, който най-прилежно слушаше обясненията на Йенет. Явно бързо усвояваше ездата. Както всичко останало. Определено той беше най-възприемчивият ученик сред мостовите, когато ставаше дума за бой.
Каладин го погледа няколко мига. После се порази. Какво си мислиш? Че Моаш може да има нещо общо с покушението? Не ставай глупав. Това беше нелепо. Пък и Моаш не притежаваше Меч.
Отдалечи коня си оттам. Тогава обаче видя с кого се срещна Далинар. Сиятелния господар Амарам. Двамата бяха доста далеч и той не можа да ги чуе, ала виждаше развеселеното лице на Далинар. Адолин и Ренарин отидоха при тях с конете си и се усмихнаха широко, когато Амарам им помаха.
Гневът, който изпълни Каладин — внезапен, страстен, почти задушаващ — го накара да стисне юмруци. Дъхът му излизаше със свистене. Това го изненада. Мислеше, че е погребал омразата по-дълбоко.
Целенасочено обърна коня си на другата страна и зачака възможността да излезе на патрул с новобранците.
Струваше му се много добре да се поотдалечи от лагера.
26
Перото