Сияйни слова

— Да — сериозно заяви Сил. — Да, определено е дума.

— Нещо не е на мястото си. Нещо в разговора с Натам преди малко. — Той подръпна юздите, за да попречи на кобилата пак да се наведе да пасе. Добичето беше много целенасочено.

— И за какво разговаряхте?

— За опита за убийство — отвърна Каладин и присви очи. — И дали е видял някой преди… — Млъкна за малко. — Преди бурята.

Погледна Сил в очите.

— Самата буря щеше да отнесе парапета.

— Да го огъне! — подсказа Сил, изправи се и се засмя. — Оохх…

— Беше чисто отрязано, мазилката в основата беше изчовъркана. Обзалагам се, че силата на ветровете не е по-малка от теглото на краля.

— Значи това е направено след бурята.

Така времето на извършването доста се стесняваше. Каладин насочи коня си към Натам. Не беше лесно да го достигне. Натам, за свое явно изумление, препускаше. А Каладин не можеше да накара кобилата да се размърда.

— Да не би да ти е трудничко, мостови? — попита Адолин, който се появи отнякъде.

Каладин го изгледа. Отче на Бурята, как да не се почувстваш дребен, когато яздиш редом с адолиновото чудовище. Каладин опита да смуши кобилата. Тя продължаваше да клепа и си обикаляше манежа.

— Капчица може и да е била пъргава на младини, обаче това е било преди петнадесет години. Честно казано, изненадан съм, че още е тук. Явно е отлична за обучение на деца. И мостови.

Каладин не му обръщаше внимание, гледаше право напред и се мъчеше да накара добичето да побърза, та да настигнат Натам.

— Така де, ако искаш нещо с повече живец — продължи Адолин и посочи настрани, — Мечтаната Буря може да ти се понрави.

Сочеше едно по-едро и по-стройно животно. То се намираше в отделно ограждение, оседлано и вързано за един кол, здраво забит и замазан в земята. Дългото въже му позволяваше да тича, ала само в кръг. Конят мяташе глава и пръхтеше.

Адолин смушка ришадиеца и подмина Натам.

Мечтаната Буря, а?, рече си Каладин и огледа създанието. Определено имаше повече живец от Капчица. И като че искаше да захапе всеки, който се приближеше твърде.

Каладин подкара Капчица нататък. Когато наближи, забави ход — това достави голямо удоволствие на Капчица — и слезе. Слизането беше по-трудно от очакванията му, но успя да не падне по лице.

Когато слезе, тури ръце на кръста и взе да разучава бягащия кон в заграждението. Сил се разходи по главата на Капчица и попита:

— Не се ли оплакваше преди малко, че предпочиташ да ходиш, отколкото да се оставиш да те разнася кон?

— Аха — отвърна Каладин. Без да забележи, беше задържал малко Светлина. Съвсем мъничко. Тя излезе, щом заговори. Беше невидима — трябваше да се взре внимателно и да забележи леко нагъване във въздуха.

— И какво си въобразяваш, че правиш, като обмисляш да яздиш това?

— Този кон — обясни Каладин и кимна по посока на Капчица, — е само за ходене. Аз и сам умея да ходя доста добре. Онзи там е кон за война.

Моаш имаше право. Конете даваха предимство на бойното поле, следователно той трябваше поне да се запознае с тях.