Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Същите доводи използва и Захел, за да ме накара да се науча да боравя с Меча, помисли Каладин с неудобство. А аз му отказах.
Йенет дойде при него и попита:
— Какво си мислиш, че правиш?
— Ще яхна онзи кон — обясни Каладин и посочи Мечтаната Буря.
Йенет изсумтя.
— Ще те хвърли на мига и ще си строшиш главата, мостови. Не я бива с ездачи.
— Има седло на гърба.
— За да свиква.
Конят спря да препуска в кръг и забави ход.
— Не ми харесва погледът ти — каза Йенет и обърна своя кон. Той риеше земята, сякаш нямаше търпение да препусне.
— Ще опитам — отговори Каладин и тръгна напред.
— Дори няма да успееш да се качиш на седлото — рече Йенет. Наблюдаваше го внимателно, любопитна какво ще направи. А на него му се струваше, че тя повече се тревожи за безопасността на коня.
Сил кацна на рамото му.
— Ще стане като на арената на светлооките, нали? Накрая ще се озова проснат по гръб, зяпнал в небето, и ще се чувствам като глупак.
— Сигурно — бодро отвърна Сил. — И защо го правиш? Заради Адолин?
— Ами. Князчето може да иде да се хвърли в някоя буря.
— Защо тогава?
— Защото се боя от тези създания.
Сил го изгледа в почуда, обаче за Каладин това беше съвършено разумно. Мечтаната Буря дишаше тежко и го гледаше право в очите.
— Гръм да те удари! — провикна се Адолин. — Момче! Не го прави! Да не се побърка?
Каладин приближи кобилата. Тя затанцува ситно, обаче му позволи да докосне седлото. Той вдъхна още малко Светлина и се метна.
— Проклятие! Какво… — викаше Адолин.
И Каладин не чу нищо повече. Благодарение на Светлината скочи по-високо от обикновен човек, но не беше точен. Улови лъка на седлото и успя да преметне крака си, ала тогава конят взе да рита.
Звярът беше невероятно силен, за разлика от Капчица. Почти хвърли Каладин при първото ритване.
С широк замах той вля Светлина в седлото и се залепи за него. Това означаваше единствено, че вместо да бъде захвърлен като парцал, той щеше да се мята като парцал. Някак успя да улови гривата на коня, стисна зъби и се постара да не загуби съзнание от разтърсването.
Конюшните се размазаха пред очите му. Чуваше само биенето на сърцето си и чаткането на копитата. Пустоносният звяр се движеше като самата буря, ала Каладин беше залепнал за седлото като закован. След цяла вечност конят се укроти. Дишаше тежко и от муцуната му висеше пяна.
Зрението на Каладин се избистри и той видя група мостови, които го приветстваха, благоразумно застанали надалеч. Адолин и Йенет, и двамата на коне, го зяпаха с ужас и страхопочитание. Каладин се усмихна.
И тогава с едно последно мощно движение Мечтаната Буря го изхвърли.
Не беше забелязал, че Светлината в седлото е свършила. В изпълнение на собственото си предсказание, той се озова замаян, проснат на гръб и втренчен в небето. Не помнеше последните няколко секунди. Духчета на болката изпълзяха от земята до него като тънки оранжеви ръце, които се гънеха насам-натам.
Над Каладин се приведе конска глава с тайнствени тъмни очи. Конят изпръхтя. Миришеше на влага и трева.
— Ти, чудовище — рече му Каладин. — Изчака да се отпусна и тогава ме хвърли.
Конят изпръхтя в отговор и Каладин откри, че се смее. Бурята да го отнесе, хубаво му беше! Не можеше да обясни защо, но наистина се ободри, докато се бореше за живота си, увиснал върху буйното животно.
Когато стана и се отръска, самият Далинар навъсен си проправи път през хората. Каладин не беше забелязал, че той е останал наблизо. Местеше поглед от Мечтаната Буря към Каладин и обратно. После попривдигна вежда.
— Човек не може да гони убийци с кротък кон, сър — обясни Каладин и отдаде чест.
— Да, обаче е обичайно хората да почнат обучението си с оръжия без остриета, войнико. Добре ли си?
— Отлично, сър.
— Хубаво. Изглежда, твоите хора се справят с обучението. Ще наредя да се реквизират животни. Ти и още петима по твой избор ще идвате тук да се упражнявате всеки ден през следващите няколко седмици.
— Слушам.
Щеше да намери време. Все някак.
— Добре. Получих предложението ти за първите патрули извън лагерите. Одобрявам. Защо не почнете след две седмици и не вземете коне, за да се обучавате на открито?
Йенет се задави.
— Извън града ли, господарю? Ами… разбойниците…
— Конете трябва да се използват, Йенет — отговори Далинар. — Капитане, ще се погрижиш да вземеш достатъчно войници, за да опазят животните, нали?