Обладателят — този, който взема
- Автор: Катцу Алма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Обладателят — този, който взема». Краткое содержание книги:
Д-р Люк Финдли е на нощно дежурство в болницата в малък северен град на щата Мейн. Полицията води при него арестуваната Лани, която не изглежда местна. Тя е обвинена в зловещо престъпление — че е убила мъж и оставила трупа му в гората. Лани разказва на лекаря, че мъртвият в гората е живял в града преди двеста години. След това е осъден на нещастен вечен живот.
Едгар ме погледна лукаво. Във винарната винаги беше огромна бъркотия, за какво се бях разбързала сега? Затова добавих:
— И не искам да безпокоя Адаир за това. Той се приготвя за пътуването си. Довери ми се да се погрижа за това, докато го няма, и очаквам всичко да бъде свършено.
Можех да бъда много строга със слугите и Едгар предпочиташе да не ме ядосва. След това се обърнах и величествено се оттеглих, за да се заема със следващата стъпка в плана си.
45.
На следващия ден всички в къщата бяха въвлечени в приготовленията за пътуването на Адаир. Той цяла сутрин си избира дрехи, които да вземе със себе си, а след това прати слугите да съберат багажа му и да го натоварят в каляската под наем. Джонатан се бе затворил в стаята си, където се предполагаше, че също се приготвя за пътуването, но аз усещах, че не му се тръгва и се задава спор.
Скрих се в килера с рендето на готвача и методично настъргах фосфора на прах. Докато приготвях това, което ми трябваше, бях по-нервна от всякога, сигурна бях, че Адаир ще усети чувствата ми и ще бъде предупреден. Истината беше, че не знаех докъде се простират възможностите му и дали наистина има специални умения. Но бях стигнала вече твърде далеч и нямах избор, освен да заложа моя живот и този на Джонатан и да извървя пътя до края.
Къщата се успокои и може би си въобразявах, но из нея се носеше неизказано напрежение: чувство на изоставеност, омраза и гняв заради това, което Адаир бе направил с Узра, несигурност за бъдещето ни. Взех поднос с отворената напитка и застанах пред стаята на Адаир, която бе утихнала, след като слугите бяха изнесли куфарите. Почуках веднъж и без да дочакам отговор, бутнах вратата с гърба си и влязох.
Адаир седеше на едно кресло, което бе придърпал към огъня. Това беше необичайно, обикновено си почиваше върху възглавници. Може би беше променил навиците си, защото бе напълно облечен за пътуването, като истински джентълмен, а не с голи гърди, както обикновено се разхождаше из къщата. Чувстваше се малко неловко с панталони, боти, жилетка, риза с висока яка и копринена вратовръзка. Сакото му бе преметнато на облегалката на друго кресло. Костюмът му бе изработен от тъмносив вълнен плат със съвсем малко бродерии по краищата, много по-строг от обичайното му облекло. Не носеше перука, косата му беше сресана и вързана отзад. На лицето му беше изписана тъга, сякаш тръгваше по принуда, а не по собствено желание. Вдигна ръка и чак тогава забелязах наргилето до него и усетих, че стаята мирише на много силен опиум. Дръпна от мундщука, бузите му хлътнаха, а очите му се притвориха.
Оставих подноса на масата до вратата и клекнах на пода до Адаир. Пригладих с пръсти немирните къдрици на челото му.
— Помислих си, че можем да прекараме малко време заедно, преди да тръгнеш. Донесох ти нещо за пиене.
Той бавно отвори очи.
— Радвам се, че си тук. Исках да ти обясня за пътуването. Сигурно се чудиш защо тръгвам с Джонатан, а не с теб.
Потиснах порива си да му кажа, че вече знам, и зачаках да продължи.
— Наясно съм, че ще ти е трудно да си далеч от Джонатан, но го взимам само за няколко дни — каза той подигравателно. — Той ще се върне, но аз ще продължа да пътувам сам. Може да ме няма известно време… Имам нужда да остана сам. Чувствам се така от време на време… искам да остана насаме с мислите и спомените си.
— Как можеш да ме изоставиш? Няма ли да ти липсвам? — попитах кокетно аз. Той кимна.
— Да, ще ми липсваш, но нищо не мога да направя. Затова Джонатан ще дойде с мен, за да му обясня някои неща. Той ще ръководи домакинството, докато ме няма. Разказа ми как се е грижил за семейството си, за дълговете на съгражданите си, как е правил всичко възможно, за да не фалира градът. За него ще е лесно да се оправи с една къща. Прехвърлил съм всички пари на негово име. Той ще бъде човекът с власт и ти и останалите нямате друг избор, освен да се подчинявате на заповедите му.
Всичко звучеше толкова достоверно и за част от секундата се почудих дали не съм преценила грешно ситуацията. Но познавах Адаир прекалено добре, за да повярвам, че всичко е толкова просто, колкото той го представяше.
— Нека ти донеса питие — казах аз и се изправих. Бях избрала силно бренди, което да маскира вкуса на фосфор. В килера внимателно сипах праха в бутилката през хартиена фуния, добавих и шишенце лауданум, сложих коркова тапа и разклатих течността. От праха излязоха няколко искри и аз се молех това да не се случи пак с утайката, която се виждаше в чашата на Адаир.