Обладателят — този, който взема
- Автор: Катцу Алма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Обладателят — този, който взема». Краткое содержание книги:
Д-р Люк Финдли е на нощно дежурство в болницата в малък северен град на щата Мейн. Полицията води при него арестуваната Лани, която не изглежда местна. Тя е обвинена в зловещо престъпление — че е убила мъж и оставила трупа му в гората. Лани разказва на лекаря, че мъртвият в гората е живял в града преди двеста години. След това е осъден на нещастен вечен живот.
— Поредица от сложни парични преводи в европейски банки, а някои се намират в градове, за които дори не съм чувал — каза той, но после размисли и реши да не споделя повече с хора от домакинството на клиента си. — Нищо особено, не ми обръщайте внимание. Просто съм изтощен. Всичко ще бъде свършено така, както е поискал. Не си блъскайте хубавата главица с такива неща.
Потупа ме по ръката толкова надменно, че ми се прииска да го перна през дланта. Но така нямаше да разбера това, което исках да знам.
— Така ли? Значи мести пари насам-натам? Сигурна съм, че умен мъж като вас би го направил само с едно мръдване на малкото си пръстче.
Придружих думите си с неприличен жест с кутрето и устата си, жест, който бях виждала да правят мъжките проститутки и който със сигурност привличаше вниманието на мъжете. Точно така стана и сега. Дискретността излетя през ушите му като пълнеж на скъсана детска играчка и той ме погледна с увиснала долна челюст. Ако дотогава не бе заподозрял, че в тази къща живеят пълни развратници, вече беше сигурен.
— Да не би току-що…
— Какво още поиска от вас Адаир? Сигурна съм, че нищо, което да ви държи зает и през нощта. Което да ви попречи, да речем, да обърнете внимание на гостенка…
— Билети за утрешния дилижанс за Филаделфия — каза той веднага, но му казах, че е напълно невъзможно. Затова трябва да му наема частна каляска…
— За утре! — възкликнах аз. — Заминава толкова скоро!
— И няма да те вземе със себе си. Не. Била ли си някога във Филаделфия? Невероятен град, много по-оживен от Бостън, и не е от онези места, на които госпожа Пинърли би отишла. Може да ти го покажа…
— Чакайте! Откъде знаете, че няма да пътувам с него? Той ли ви каза?
Адвокатът ми се ухили мазно.
— Е, по-спокойно де. Няма да бяга с друга жена. Отива с мъж, с щастливия получател на всички тези парични преводи. Ако господарят ти бе поискал мнението ми, щях да го посъветвам просто да го осинови, така щеше да е много по-лесно…
— Джонатан? — попитах аз, като ми се искаше да раздрусам адвоката и да го накарам да спре да дрънка, за да измъкна името от устата му като срамежлив охлюв от черупката му. — Джейкъб, имам предвид. Джейкъб Мур?
— Да, това му е името. Познаваш ли го? Той ще стане много богат човек, уверявам те. Ако ми позволиш, бих те посъветвал да се ориентираш към този господин Мур, преди да се разчуе… хм…
Като предположи намеренията ми, Пинърли сам се вкара в ъгъла и на мен ми беше забавно да гледам как се опитва да се измъкне оттам. Той се покашля.
— Не че и за секунда съм си помислил, че ти… и протежето на графа… Извинявай. Мисля, че си позволих прекалено много…
Плеснах сърдито с ръце.
— И аз така мисля.
Той ми подаде чашата и вдигна чантата си.
— Моля да ми повярвате, че съм се пошегувал, госпожице. Надявам се, че няма да кажете на графа за…
— За вашата недискретност? Не, господин Пинърли, аз съм много дискретна.
Той се поколеба.
— И предполагам, че нощната визита…?
Аз поклатих глава.
— … е напълно изключена.
Той ме погледна неуверено, разкъсван от съжаление и желание, след това си тръгна бързо от странната къща на своя най-необичаен клиент. Сигурна съм, че беше щастлив да се махне от там.
По всичко личеше, че на името на Джонатан се превеждаха умопомрачителни суми, а съдбоносното пътуване до Филаделфия бе насрочено за следващия ден. Адаир бе готов да действа, което означаваше, че нямам време. Джонатан също. Трябваше да предприема нещо или да прекарам вечността в разкаяния.
Отидох при главния иконом Едгар, който ръководеше прислугата и следеше всичко в къщата да е наред. Той бе подозрителен и крадлив като всички, намерили подслон под този покрив, не си вършеше работата много добре, правеше само минималното, което се изискваше от него. Ужасно качество у слуга, ако искаш добре функциониращо домакинство, но идеално отношение към живота на място, в което всички скрупули и традиционни ценности са излетели през вратата.
— Едгар — казах аз, кършейки свенливо ръце като истинска господарка на къщата. — Адаир иска да се поправи нещо във винарната, докато го няма. Моля те, изпрати някого при зидаря и поръчай количка камъни и количка тухли този следобед. Кажи, че всичко трябва да е готово и работата да започне веднага, щом графът замине. Ще му платим двойно, ако изпълнява всичко, както му е поръчано.