Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Кой е този, майчице? — запита Меги. Тя се бе доближила до нея край прозореца и се бе облакътила на него. — Често го виждам да влиза и излиза.
— Чух да го наричат ясновидец — отвърна малката Дорит. — Но ми се струва, че на много хора той не би могъл да види ни миналото, нито дори настоящето.
— А дали щеше да познае бъдещето на принцесата? — попита Меги.
Малката Дорит, загледана замислено в тъмната алея на затвора, поклати глава.
— Нито пък на малката женичка? — продължи Меги.
— Не — каза малката Дорит, озарена от яркия залез. — Но я да се махаме от прозореца!
Глава XXV
Конспиратори и други
Личната резиденция на мистър Панкс се намираше в Пентънвил, където той живееше много скромно на втория етаж в дома на един специалист, на чиято входна врата имаше втора вратичка, закачена с пружина и отваряща се с острия звук на капан; отгоре на ветрилообразното й прозорче той беше изписал: Ръг Комисионер, счетоводител, погасяване на дългове.
През този надпис, величествен в простотата си, се провиждаше малка градинка, разделяща къщата от ожаднялата улица, в която няколко от най-прашните растения провесваха окаяните си глави и живуркаха, полузадушени. Един учител по краснопис заемаше първия етаж и разведряваше градинските парапети със стъклени витринки, в които имаше изложени отбрани образци от онова, което са можели учениците му преди шест урока, когато необузданата им група е раздрусвала масата за писане, и какво са станали след шест урока, когато групата е била хваната от здравата му ръка. Наеманото от мистър Панкс се ограничаваше само с една малка проветрива спалня; той се бе уговорил и се бе споразумял с мистър Ръг, своя хазяин, че имайки пред вид един точно определен ценоразпис и при известни устни предупреждения, дадени в съответния предварителен срок, той ще има свободата да реши дали да сподели неделната закуска, обяд, чай или вечеря, или едно от тях, или няколко, или пък всички тези закуски, или и обяда и вечерята на мистър и мис Ръг (неговата дъщеря), в задната гостна.
Мис Ръг беше дама с известно състояние; сдобила се беше с него, а заедно с това и с уважението на съседите благодарение на това, че сърцето й бе сломено и чувствата й бяха погазени от един позастаряващ фурнаджия, срещу когото тя с посредничеството на мистър Ръг бе намерила за необходимо да заведе съдебно дело за изплащане на обезщетение поради неизпълнено обещание за женитба. И понеже защитата на мис Ръг унищожително го заклейми и той бе осъден да заплати цели двадесет гвинеи, по осемнадесет шилинга за всяко неустояно обещание, и понеже трябваше да поеме и съдебните разноски, той все още от време на време си изпащаше от справедливото възмущение на пентънвилските младежи. Докато самата мис Ръг, обградена от величието на закона и вложила обезщетението си в държавни ценни книжа, се ползуваше с всеобщо уважение.
В компанията на мистър Ръг, който притежаваше закръглен бял лик, сякаш всяка капка червенина е била изцедена от него много, много отдавна, както и рошава жълтеникава коса като изхабена метла за огнище; и в обществото на мис Ръг, която имаше малки жълтеникави петна като копчета за риза, осеяли цялото й лице, и чиито собствени руси къдрици бяха по-скоро проскубани, отколкото буйни, мистър Панкс обядваше в неделя вече няколко години поред, а два пъти седмично или приблизително по толкова се наслаждаваше на вечерна закуска от хляб, сирене и портер. Мистър Панкс бе един от малцината ергени, от които мис Ръг не изпитваше страх, а обяснението, с което той бе предпазил себе си, беше двояко, т.е.: първо, „че повторно това не става“, и второ, че „той не си заслужава труда“. Подсилен с тази двояка броня, мистър Панкс си сумтеше с мис Ръг съвсем безопасно.
До този момент мистър Панкс не бе извършвал почти никаква деятелност в квартирата си в Пентънвил, като изключим тая в областта на съня: но сега, откакто се бе превърнал в ясновидец, той често се затваряше след полунощ с мистър Ръг в малкия му кабинет, а дори и след тези безбожни часове свещта в спалнята му продължаваше да гори. Макар че той най-добросъвестно изпълняваше обязаностите си на маша на своя работодател; и макар че тази длъжност му носеше толкова радост, колкото носят тръните в лехата от рози, известни нови занимания отнемаха много от неговото време. Вечер той откачаше от себе си Патриарха само за да вземе на буксир друга една, неизвестна задача и да заработи наново в други води.