Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Младият Джон, разтърсен от трогателното посрещане, се изказа в този смисъл.
— Онова, за което ви завиждам, сър — подзе отново мистър Ръг, — позволете да взема шапката ви — закачалките ни са малко, — ще я сложа в ъгъла, никой няма да я стъпче там — онова, за което ви завиждам, сър, то е удоволствието от богатството на собственото ви чувство. Аз се числя към една професия, в която това удоволствие често ни се отказва.
Младият Джон отвърна, благодарейки, че искрено се надявал, че постъпва правилно и с това успява да покаже колко цялостно е предан на мис Дорит. Той искал да бъде безкористен; и се надявал, че е такъв. Той искал да стори всичко по силите си, за да помогне на мис Дорит, като в същото време остане в сянка; и се надявал, че е успял. Наистина, много малко било онова, което бил в състояние да стори, но се надявал, че го е сторил.
— Сър — каза мистър Ръг, като го хвана за ръката, — вие сте младеж, с когото е приятно да се срещнеш. Вие сте младеж, който бих желал да сложа на свидетелската скамейка, за да очовечи умовете на правниците. Надявам се, че сте донесли и апетита си и възнамерявате добре да си послужите с ножа и вилицата, нали?
— Благодаря, сър — отвърна младият Джон. — Напоследък не ям много.
Мистър Ръг го дръпна настрана:
— Също като дъщеря ми, сър — каза той, — по времето, когато, за да защити обидените си чувства и своя пол, стана ищец по делото Ръг и Хоукинс. Струва ми се, бих могъл да дам доказателства, мистър Чивъри, ако го сметнех за необходимо, че количеството твърда субстанция, консумирано от дъщеря ми в този период, не надвишаваше триста грама седмично.
— Опасявам се, че аз малко го надминавам, сър — отвърна другият колебливо, сякаш се срамуваше да го признае.
— Но във вашия случай вие нямате насреща си дявол в човешки образ! — отвърна мистър Ръг с полемична усмивка и махване на ръката. — Забележете, мистър Чивъри! Нямате дявол в човешки образ!
— Не, сър, разбира се — простичко се съгласи младият Джон, — щях много да съжалявам, ако беше така.
— Чувството — заяви мистър Ръг, — това е то, това и очаквах да чуя, като знам вашите принципи. Да беше чула дъщеря ми, много щеше да се разстрои, сър. А като гледам овнешкото, радвам се, че не ви чу. Мистър Панкс, днеска седнете срещу мене. Мила моя, седни срещу мистър Чивъри. За онова, което сега ще получим, нека и ние (и мис Дорит) изкажем искрена благодарност!
Да не беше тъжната шеговитост, с която мистър Ръг откри началото на угощението, би могло да се помисли, че и мис Дорит ще е сред поканените. Панкс прие шегата по обичайния си начин и пристъпи към храната пак по обичайния си начин. Мис Ръг, вероятно в стремежа си да навакса изгубеното, също се устреми към овнешкото и скоро от него остана само кокалът. Пудингът от трохи и масло се стопи напълно и значително количество сирене и репички изчезнаха по същия начин. Тогава поднесоха десерта.
И пак тогава, но преди наливането на рома и водата, на бял свят излезе тефтерчето на мистър Панкс. Последвалите делови занимания бяха кратки, ала странни и приличаха на конспирация. Мистър Панкс внимателно се взря в тефтерчето, което вече бе почти изписано; и измъкна оттам някакви бележки, които преписа на отделни листчета на масата; междувременно мистър Ръг го наблюдаваше неотлъчно, а слабото око на младия Джон се обви в съзерцателна мъгла.
Когато мистър Панкс, който изпълняваше ролята на главния конспиратор, привърши с извадките, той ги прегледа, поправи ги, прибра си тефтерчето и ги разпери като карти за игра.
— Сега тук имам едно гробище в Бедфърдшир — каза Панкс, — кой го взема?
— Аз ще го взема, сър — обади се Ръг, — ако друг не го иска.
Мистър Панкс му подаде картата и отново погледна към ръката си.
— Сега тук имам едно разследване в Йорк — продължи Панкс. — Него кой го взема?
— Мен за Йорк не ме търсете — каза Ръг.
— Тогава може би вие ще бъдете така добър, млади Джон? — запита Панкс. Джон Чивъри склони, Панкс му подаде картата и пак погледна в ръката си.
— Има една църква в Лондон; нея май аз ще трябва да я взема. И една семейна библия; и това също го вземам. Значи, две за мене. Две за мене — повтори Панкс, като дишаше тежко над картите. — Ето ви един чиновник в Дъръм, Джон, и един стар моряк в Дънстейбъл за вас, мистър Ръг. Две за мене бяха, нали? Да, две за мене. Ето и един надгробен камък; три за мене. И едно мъртвородено дете; четири за мене. Е, всичко засега е казано.