Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)

Да разшири личното си познанство с мистър Чивъри, запознавайки се с любезната му съпруга и неутешимия му син, вероятно не му е било особено трудно; но лесно или не, мистър Панкс скоро го постигна. Той се загнезди в скута на търговията с тютюн една-две седмици след първата си поява в Колежа и се насочи предимно към създаване на разбирателство с младия Джон. В това си начинание той се прояви дотолкова, че успя да измъкне този вехнещ пастир из горичката му и да го примами да се заеме с тайнствени задачи, в изпълнение на които той започна да се губи в неопределени интервали от време по за два-три дни наведнаж. Добродетелната мисис Чивъри, дълбоко удивена от тази промяна, сигурно би възроптала срещу това като пагубно за доброто име на хайлендера, обозначен на табелата, ако не съществуваха два силни довода: първо, че нейният Джон се бе посъвзел и бе проявил силен интерес към работата, с която бяха свързани тези пътувания — а това, според нея, бе благотворно за отпадналия му дух; и второ, мистър Панкс тайно се бе съгласил да й плаща за употребеното от сина й време по седем шилинга и шест пенса на ден. Предложението го направи сам той и го обоснова по следния начин: „Ако вашият Джон, госпожо, е дотолкова безволев, че да ги откаже, това съвсем не е причина и вие да сте като него, нали така? Тъй че, съвсем между нас, госпожо, понеже работата си е работа, ето ви ги!“

Как се отнасяше към всички тези неща мистър Чивъри и много ли или пък малко знаеше за тях, не можеше да се разбере от него. Открай време бе известно, че е мълчалив човек; а тук му е мястото да се каже, че той бе придобил професионалния навик да заключва всичко. И той заключваше сам себе си така грижливо, както заключваше длъжниците в Маршалси. Дори и обичаят му да заключва храната си вероятно е бил част от това цяло; но няма съмнение, че охраняваше устата си, както охраняваше вратата на Маршалси. Той никога не я отваряше без причина. Когато бе необходимо да изпусне нещо навън, тогава я открехваше, държеше я отворена, колкото му трябваше за целта, и я заключваше отново. И както пестеше силите си край вратата на Маршалси и задържаше посетителя, който желаеше да излезе, докато от двора не се зададеше друг посетител, та с едно завъртване на ключа да обслужи и двамата, по същия начин той неведнъж се въздържаше да каже нещо, ако усетеше, че нещо друго се е запътило към устните му; и тогава се освобождаваше от двете едновременно. А що се отнася до някакъв ключ за разгадаване на скритите му мисли, изписан по лицето му, то по ключа на Маршалси би могло да се прочете дори повече за личните характери и съдби, върху които той се превъртваше.