Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
На следващата сутрин обаче той не само че се събуди като укрепнал великан, но по време на закуската се и държа като подкрепящ се великан. Тогава на масата те уточниха дневната си програма. Майорът щеше да поеме върху себе си отговорността относно поръчката на ядене и пиене. Те щяха всяка сутрин късно да закусват заедно и късно да вечерят заедно. През този първи ден на пребиваването им в Лемингтън мистър Домби би предпочел да си остане в стаята или пък да се разходи из местността сам. Но на другата сутрин той с удоволствие би придружил майора до минералния извор и из града. И така, те се разделиха до времето за вечеря. Мистър Домби се оттегли, за да се отдаде на благотворните си размишления. Майорът, съпроводен от туземеца, носещ сгъваемо столче, връхно палто и чадър, наперено обиколи всички обществени места, направи справка в списъка да се осведоми кои пребивават тук, посети няколко възрастни дами, сред които се ползуваше с голям успех, заявявайки, че Дж. Б. е станал по-непреклонен от всякога и където и да отидеше, той възхваляваше богатия си приятел Домби. Не можеше и да се намери друг човек, поддържащ така ревностно приятеля си, като майора, който, възхвалявайки приятеля си, възхваляваше самия себе си.
Удивително бе за колко много нови неща можеше да разговаря майорът на вечеря и каква възможност предостави той на мистър Домби да се възхити на способностите му за общуване. На другата сутрин на закуска той подробно знаеше съдържанието на последните получени вестници и във връзка с тях спомена няколко теми, относно които неотдавна бе поискано неговото мнение от страна на хора, толкова влиятелни и всесилни, че за тях можеше да се говори само с недомлъвки. Мистър Домби, който за дълго се бе затворил в себе си и който рядко някога бе прекрачвал омагьосания кръг, където протичаха операциите на фирмата „Домби и Син“, започна да гледа на заминаването си като на приятна промяна в самотния му живот. И вместо да изрази желанието да прекара още един ден сам, както бе възнамерявал отначало, той излезе навън под ръка с майора.
Глава XXI
Нови лица
Майорът, по-посинял, опулен и, така да се каже, по-презрял от когато и да било друг път, издаващ от време на време конското си пръхтене не толкова по необходимост, колкото като спонтанна проява на самочувствие, се разхождаше под ръка с мистър Домби по слънчевата страна на улицата, издул над стегнатата си вратовръзка бузи, величествено разтварящ широко нозе и поклащащ голямата си глава по такъв начин, сякаш укоряваше самия себе си затова, че е такава очарователна персона. Те не бяха изминали и няколко ярда и майорът срещна един познат, а само след още няколко ярда — майорът срещна друг познат, но той само мимоходом им махна с ръка и продължи да развежда мистър Домби, като пътем му показваше местните забележителности и разнообразяваше разходката с последните клюки, дошли му наум.
Майорът и мистър Домби си се разхождаха така двамата под ръка за най-голямо свое удоволствие, когато забелязаха, че срещу тях се движи стол с колела, в който седеше една дама, лениво управляваща стола с помощта на кормило отпред, а отзад той бе тласкан от невидима сила. Макар че дамата не беше млада, лицето й — съвсем розово — цъфтеше, а облеклото и позата й бяха съвсем младежки. Редом до стола, хванала лекото си чадърче с такъв горделив и отегчен вид, сякаш уморена от огромното усилие да го държи, се канеше всеки миг да захвърли чадърчето пристъпяше една много по-млада дама, извънредно красива, извънредно надменна, извънредно своенравна, която така отмяташе глава и свеждаше клепачи, като че ли, ако имаше нещо друго на света, заслужаващо да бъде удостоено с поглед освен огледалото, във всеки случай това не бяха земята или небето.