Тайната история
- Автор: Тартт Донна, Тарт Дона
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651566
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната история». Краткое содержание книги:
Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж — особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче — изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Приемането му в елитния кръг има своя цена — много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение… И това е само началото.
— До мен е Уилям Хънди — продължи репортерът, — съсобственик на „Ридиймд Рипеър“ в Хампдън, член на спасителния отряд на окръг Хампдън, който току-що ни съобщи важна новина.
— Хенри — каза Франсис. Изплаших се, когато видях колко бледо бе станало изведнъж лицето му.
Хенри бръкна в джоба си за цигара.
— Да — каза той троснато. — Виждам.
— Какво става? — попитах.
Хенри почука цигарата си в кутията. Не откъсваше очи от екрана.
— Този човек ми поправя колата — каза той.
— Господин Хънди — продължи важно репортерът, — ще ни кажете ли какво сте видели в неделя следобед?
— О, Боже — възкликна Чарлс.
— Тихо — каза Хенри.
Автомонтьорът погледна срамежливо към камерата, а после встрани.
— Неделя следобед — поде с носовия върмонтски изговор, — един кремав понтиак „ЛьоМан“, на няколко години, спря до онази колонка — тромаво, сякаш се бе сетил със закъснение, той вдигна ръка и посочи някъде встрани. — Имаше трима мъже, двама отпред и един отзад. Не бяха от града. Изглежда, че бързаха. Нямаше да се сетя за тях, но онова момче бе с тях. Разпознах го, когато видях снимката му във вестника.
Сърцето ми почти спря — трима мъже, бял автомобил — но после осмислих подробностите. Бяхме четирима, с нас обаче беше и Камила, а и в неделя следобед Бъни не се бе приближавал до колата. Хенри караше БМВ, което нямаше нищо общо с понтиака.
Хенри бе спрял да почуква пакета с цигарата, която сега висеше свободно между пръстите му.
— Семейство Коркоран не са получили писмо с искане за откуп, но властите все още не са отхвърлили възможността за отвличане. С вас беше Рик Добсън, на живо за „Екшън Нюз 12“.
— Благодаря ти, Рик. Ако някой от нашите зрители има допълнителна информация във връзка с тази или друга история, умоляваме ги да се обадят на горещата ни линия, всеки ден между девет и пет…
— Днес настоятелството на общинското училище в Хампдън гласува едно от най-противоречивите…
Приблизително няколко минути зяпахме телевизора и седяхме без да продумаме, напълно изумени. Накрая близнаците се спогледаха и се разсмяха.
Хенри поклати глава, все още невярващо загледан в екрана.
— Върмонтци — каза той.
— Познаваш ли този човек? — попита Чарлс.
— През последните две години карам колата си на ремонт при него.
— Луд ли е?
Отново поклати глава.
— Или е луд, или лъже заради наградата. Не знам какво да кажа. Винаги ми се е струвал горе-долу нормален, въпреки че веднъж ме издърпа в ъгъла и започна да ми говори за царството Божие на земята.
— Добре де — каза Франсис, — независимо от причините, той ни направи невероятна услуга.
— Не съм сигурен — продължи Хенри. — Отвличането е сериозно престъпление. Ако това се превърне в криминално разследване, може да се натъкнат на нещо, до което не бихме искали да се доберат.
— Как ще го направят? Какво общо има това с нас?
— Нямам предвид нещо голямо. Но има толкова много дребни неща, които могат да се окажат също толкова пагубни, ако някой си направи труда да ги събере на едно място. Например, бях достатъчно глупав да купя онези самолетни билети с кредитната си карта. Ще видим зор, докато дадем задоволително обяснение за това. Ами твоят попечителски фонд, Франсис? Ами банковите ни сметки? Големи тегления през последните шест месеца и нищо, което да покажем насреща. Бъни има ужасно много нови дрехи в гардероба си, за които не би могъл да плати сам.
— Някой ще трябва да се порови доста дълбоко, за да открие тези неща.
— Някой просто ще трябва да се обади на подходящите места.
Точно тогава звънна телефонът.
— О, Боже — изстена Франсис.
— Не го вдигай — каза Хенри.
Но Франсис въпреки всичко вдигна слушалката, както знаех, че ще направи.
— Да — каза той предпазливо. Пауза. — Здравейте, господин Коркоран — поздрави и се отпусна, като с палеца и показалеца ни показа, че всичко е наред. — Научихте ли нещо?
Много дълга пауза. Няколко минути Франсис слушаше внимателно, гледаше в пода и кимаше, след известно време започна да поклаща нетърпеливо крака си нагоре-надолу.
— Какво става? — прошепна Чарлс.
Франсис отдалечи телефона от ухото си и направи знак с уста, че от другата страна не спират да дърдорят.
— Знам какво иска — мрачно каза Чарлс. — Иска да отидем в хотела му и да вечеряме с тях.
— Всъщност, господине, вече вечеряхме — казваше в този миг Франсис. — … Не, разбира се, че не… Да. О, да, господине, опитвах да се свържа с вас, но нали знаете колко са объркани нещата… Разбира се…